Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Il mio soffio vitale si spenge, i miei giorni si estinguono, il sepolcro m’aspetta!

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Sono attorniato di schernitori e non posso chiuder occhio per via delle lor parole amare.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

O Dio, da’ un pegno, sii tu il mio mallevadore presso di te; se no, chi metterà la sua nella mia mano?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Poiché tu hai chiuso il cuor di costoro alla ragione, e però non li farai trionfare.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

Chi denunzia un amico sì che diventi preda altrui, vedrà venir meno gli occhi de’ suoi figli.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Egli m’ha reso la favola dei popoli, e son divenuto un essere a cui si sputa in faccia.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

L’occhio mio si oscura pel dolore, tutte le mie membra non son più che un’ombra.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Gli uomini retti ne son colpiti di stupore, e l’innocente insorge contro l’empio;

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

ma il giusto si attiene saldo alla sua via, e chi ha le mani pure viepiù si fortifica.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Quanto a voi tutti, tornate pure, fatevi avanti, ma fra voi non troverò alcun savio.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

I miei giorni passano, i miei disegni, i disegni cari al mio cuore, sono distrutti,

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

e costoro pretendon che la notte sia giorno, che la luce sia vicina, quando tutto è buio!

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

Se aspetto come casa mia il soggiorno de’ morti, se già mi son fatto il letto nelle tenebre,

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

se ormai dico al sepolcro "tu sei mio padre" e ai vermi: "siete mia madre e mia sorella",

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

dov’è dunque la mia speranza? questa speranza mia chi la può scorgere?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Essa scenderà alle porte del soggiorno de’ morti, quando nella polvere troverem riposo assieme".