Job 10

Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

L’anima mia prova disgusto della vita; vo’ dar libero corso al mio lamento, vo’ parlar nell’amarezza dell’anima mia!

Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

Io dirò a Dio: "Non mi condannare! Fammi sapere perché contendi meco!"

Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

Ti par egli ben fatto d’opprimere, di sprezzare l’opera delle tue mani e di favorire i disegni de’ malvagi?

Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

Hai tu occhi di carne? Vedi tu come vede l’uomo?

Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

I tuoi giorni son essi come i giorni del mortale, i tuoi anni son essi come gli anni degli umani,

за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

che tu investighi tanto la mia iniquità, che t’informi così del mio peccato,

Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

pur sapendo ch’io non son colpevole, e che non v’è chi mi liberi dalla tua mano?

Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

Le tue mani m’hanno formato m’hanno fatto tutto quanto… e tu mi distruggi!

Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

Deh, ricordati che m’hai plasmato come argilla… e tu mi fai ritornare in polvere!

Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

Non m’hai tu colato come il latte e fatto rapprender come il cacio?

С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

Tu m’hai rivestito di pelle e di carne, e m’hai intessuto d’ossa e di nervi.

Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

Mi sei stato largo di vita e di grazia, la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

ed ecco quello che nascondevi in cuore! Sì, lo so, questo meditavi:

ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

se avessi peccato, l’avresti ben tenuto a mente, e non m’avresti assolto dalla mia iniquità.

Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

Se fossi stato malvagio, guai a me! Se giusto, non avrei osato alzar la fronte, sazio d’ignominia, spettatore della mia miseria.

защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

Se l’avessi alzata, m’avresti dato la caccia come ad un leone e contro di me avresti rinnovato le tue maraviglie;

Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

m’avresti messo a fronte nuovi testimoni, e avresti raddoppiato il tuo sdegno contro di me; legioni su legioni m’avrebbero assalito.

Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

E allora, perché m’hai tratto dal seno di mia madre? Sarei spirato senza che occhio mi vedesse!

Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

Sarei stato come se non fossi mai esistito, m’avrebbero portato dal seno materno alla tomba!

Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

Non son forse pochi i giorni che mi restano? Cessi egli dunque, mi lasci stare, ond’io mi rassereni un poco,

преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

prima ch’io me ne vada, per non più tornare, nella terra delle tenebre e dell’ombra di morte:

в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

terra oscura come notte profonda, ove regnano l’ombra di morte ed il caos, il cui chiarore è come notte oscura".