Ecclesiastes 10

Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

Le mosche morte fanno puzzare e imputridire l’olio del profumiere; un po’ di follia guasta il pregio della sapienza e della gloria.

Разумът на мъдрия е в десницата му, а разума на безумния — в левицата му.

Il savio ha il cuore alla sua destra, ma lo stolto l’ha alla sua sinistra.

Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

Anche quando lo stolto va per la via, il senno gli manca e mostra a tutti ch’è uno stolto.

Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

Se il sovrano sale in ira contro di te, non lasciare il tuo posto; perché la dolcezza previene grandi peccati.

Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля —

C’è un male che ho veduto sotto il sole, un errore che procede da chi governa:

безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

che, cioè la stoltezza occupa posti altissimi, e i ricchi seggono in luoghi bassi.

Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

Ho veduto degli schiavi a cavallo, e de’ principi camminare a piedi come degli schiavi.

Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

Chi scava una fossa vi cadrà dentro, e chi demolisce un muro sarà morso dalla serpe.

Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

Chi smuove le pietre ne rimarrà contuso, e chi spacca le legna corre un pericolo.

Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

Se il ferro perde il taglio e uno non l’arrota, bisogna che raddoppi la forza; ma la sapienza ha il vantaggio di sempre riuscire.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

Se il serpente morde prima d’essere incantato, l’incantatore diventa inutile.

Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

Le parole della bocca del savio son piene di grazia; ma le labbra dello stolto son causa della sua rovina.

началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

Il principio delle parole della sua bocca è stoltezza, e la fine del suo dire è malvagia pazzia.

Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

Lo stolto moltiplica le parole; eppure l’uomo non sa quel che gli avverrà; e chi gli dirà quel che succederà dopo di lui?

Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

La fatica dello stolto lo stanca, perch’egli non sa neppur la via della città.

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

Guai a te, o paese, il cui re è un fanciullo, e i cui principi mangiano fin dal mattino!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме — за укрепване, а не за напиване!

Beato te, o paese, il cui re è di nobile lignaggio, ed i cui principi si mettono a tavola al tempo convenevole, per ristorare le forze e non per ubriacarsi!

От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

Per la pigrizia sprofonda il soffitto; per la rilassatezza delle mani piove in casa.

Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

Il convito è fatto per gioire, il vino rende gaia la vita, e il danaro risponde a tutto.

Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.

Non maledire il re, neppur col pensiero; e non maledire il ricco nella camera ove tu dormi; poiché un uccello del cielo potrebbe spargerne la voce, e un messaggero alato pubblicare la cosa.