Ecclesiastes 1

1:1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Parole dell’Ecclesiaste, figliuolo di Davide, re di Gerusalemme.

1:2

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Vanità delle vanità, dice l’Ecclesiaste;

1:3

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

vanità delle vanità; tutto è vanità. Che profitto ha l’uomo di tutta la fatica che dura sotto il sole?

1:4

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Una generazione se ne va, un’altra viene, e la terra sussiste in perpetuo.

1:5

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Anche il sole si leva, poi tramonta, e s’affretta verso il luogo donde si leva di nuovo.

1:6

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Il vento soffia verso il mezzogiorno, poi gira verso settentrione; va girando, girando continuamente, per ricominciare gli stessi giri.

1:7

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Tutti i fiumi corrono al mare, eppure il mare non s’empie; al luogo dove i fiumi si dirigono, tornano a dirigersi sempre.

1:8

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Ogni cosa è in travaglio, più di quel che l’uomo possa dire; l’occhio non si sazia mai di vedere, e l’orecchio non è mai stanco d’udire.

1:9

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Quello ch’è stato è quel che sarà; quel che s’è fatto è quel che si farà; non v’è nulla di nuovo sotto il sole.