I Samuel 17

А филистимците свикаха войските си за бой и се събраха в Сохо, който принадлежи на Юда, и се разположиха на стан в Ефес-Дамим, между Сохо и Азика.

Or i Filistei misero insieme i loro eserciti per combattere, si radunarono a Soco, che appartiene a Giuda, e si accamparono fra Soco e Azeka, a Efes-Dammim.

А Саул и израилевите мъже се събраха и се разположиха на стан в долината Ила, и се строиха за бой срещу филистимците.

Saul e gli uomini d’Israele si radunarono anch’essi, si accamparono nella valle dei terebinti, e si schierarono in battaglia contro ai Filistei.

Филистимците стояха на планината от едната страна, а Израил стоеше на планината от другата страна, а между тях беше долината.

I Filistei stavano sul monte da una parte, e Israele stava sul monte dall’altra parte; e fra loro c’era la valle.

Тогава от становете на филистимците излезе един единоборец на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.

Or dal campo de’ Filistei uscì come campione un guerriero per nome Goliath, di Gath, alto sei cubiti e un palmo.

Той имаше бронзов шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня, а теглото на бронята беше пет хиляди сикъла бронз.

Aveva in testa un elmo di rame, era vestito d’una corazza a squame il cui peso era di cinquemila sicli di rame,

Имаше и бронзова броня на краката си и бронзово щитче между раменете си.

portava delle gambiere di rame e, sospeso dietro le spalle, un giavellotto di rame.

И дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието на копието му беше шестстотин сикъла желязо. И щитоносецът му вървеше пред него.

L’asta della sua lancia era come un subbio di tessitore; la punta della lancia pesava seicento sicli di ferro, e colui che portava la sua targa lo precedeva.

И той излезе и извика към израилевите редове, и им каза: Защо излизате да се строявате за бой? Не съм ли аз филистимец, а вие — слуги на Саул? Изберете си един мъж да слезе при мен!

Egli dunque si fermò; e, vòlto alle schiere d’Israele, gridò: "Perché uscite a schierarvi in battaglia? Non sono io il Filisteo, e voi de’ servi di Saul? Scegliete uno fra voi, e scenda contro a me.

Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако аз му надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни слугувате.

S’egli potrà lottare con me ed uccidermi, noi sarem vostri servi; ma se io sarò vincitore e l’ucciderò, voi sarete nostri sudditi e ci servirete".

И филистимецът каза: Днес аз хвърлям позор върху израилевите войски; дайте ми мъж, за да се бием двамата!

E il Filisteo aggiunse: "Io lancio oggi questa sfida a disonore delle schiere d’Israele: Datemi un uomo, e ci batteremo!"

И когато Саул и целият Израил чуха тези думи на филистимеца, те се ужасиха и много се уплашиха.

Quando Saul e tutto Israele udirono queste parole del Filisteo, rimasero sbigottiti e presi da gran paura.

А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, който се казваше Есей и имаше осем сина. И в дните на Саул този човек беше стар, в напреднала възраст между мъжете.

Or Davide era figliuolo di quell’Efrateo di Bethlehem di Giuda, per nome Isai, che aveva otto figliuoli e che, al tempo di Saul, era vecchio, molto innanzi nell’età.

А тримата по-големи сина на Есей бяха отишли след Саул в битката. И имената на тримата му сина, които отидоха в битката, бяха: Елиав, първородният, вторият му Авинадав и третият Сама.

I tre figliuoli maggiori d’Isai erano andati alla guerra con Saul; e i tre figliuoli ch’erano andati alla guerra, si chiamavano: Eliab, il primogenito; Abinadab il secondo, e Shamma il terzo.

Давид беше най-малкият. А тримата най-големи бяха отишли след Саул.

Davide era il più giovine; e quando i tre maggiori ebbero seguito Saul,

А Давид отиваше и се връщаше от Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем.

Davide si partì da Saul, e tornò a Bethlehem a pascolar le pecore di suo padre.

И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

E il Filisteo si faceva avanti la mattina e la sera, e si presentò così per quaranta giorni.

А Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си тази ефа печено жито и тези десет хляба и тичай при братята си в стана.

Or Isai disse a Davide, suo figliuolo: "Prendi per i tuoi fratelli quest’efa di grano arrostito e questi dieci pani, e portali presto al campo ai tuoi fratelli.

И занеси тези десет пити сирене на хилядника им и виж добре ли са братята ти, и ми донеси вест от тях.

Porta anche queste dieci caciole al capitano del loro migliaio; vedi se i tuoi fratelli stanno bene, e riportami da loro un qualche contrassegno.

Саул и те, и всичките израилеви мъже са в долината Ила на бой срещу филистимците.

Saul ed essi con tutti gli uomini d’Israele sono nella valle dei terebinti a combattere contro i Filistei".

И Давид стана рано сутринта, остави овцете при пазач и взе нещата, и отиде, както Есей му беше заповядал. И дойде до стана, когато войската излизаше за бой и надаваше боен вик.

L’indomani Davide s’alzò di buon mattino, lasciò le pecore a un guardiano, prese il suo carico, e partì come Isai gli aveva ordinato; e come giunse al parco dei carri, l’esercito usciva per schierarsi in battaglia e alzava gridi di guerra.

И Израил и филистимците се бяха строили в боен ред, войска срещу войска.

Israeliti e Filistei s’erano schierati, esercito contro esercito.

И Давид остави вещите в ръката на пазача на вещите, изтича при войската и дойде, и поздрави братята си.

Davide, lasciate in mano del guardiano de’ bagagli le cose che portava, corse alla linea di battaglia; e, giuntovi, chiese ai suoi fratelli come stavano.

А докато разговаряше с тях, ето, единоборецът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от редовете на филистимците и говори същите тези думи, и Давид чу.

Or mentr’egli parlava con loro, ecco avanzarsi di tra le file de’ Filistei quel campione, quel Filisteo di Gath, di nome Goliath, e ripetere le solite parole; e Davide le udì.

А когато всичките израилеви мъже видяха мъжа, те побягнаха от него и много се уплашиха.

E tutti gli uomini d’Israele, alla vista di quell’uomo, fuggiron d’innanzi a lui, presi da gran paura.

И израилевите мъже казаха: Видяхте ли този мъж, който излезе? Наистина той излиза, за да хвърля позор върху Израил; и човекът, който го убие, царят ще го обогати с големи богатства и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

Gli uomini d’Israele dicevano: "Avete visto quell’uomo che s’avanza? Egli s’avanza per coprir d’obbrobrio Israele. Se qualcuno l’uccide, il re lo farà grandemente ricco, gli darà la sua propria figliuola, ed esenterà in Israele la casa del padre di lui da ogni aggravio".

Тогава Давид говори на мъжете, които стояха край него, и каза: Какво ще се направи за човека, който убие този филистимец и отмахне позора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, че да хвърля позор върху войските на живия Бог?

E Davide, rivolgendosi a quelli che gli eran vicini, disse: "Che si farà egli a quell’uomo che ucciderà questo Filisteo e torrà l’obbrobrio di dosso a Israele? E chi è dunque questo Filisteo, questo incirconciso, che osa insultare le schiere dell’Iddio vivente?"

И народът му отговори със същите думи и каза: Така ще се направи на човека, който го убие.

E la gente gli rispose con le stesse parole, dicendo: "Si farà questo e questo a colui che lo ucciderà".

А Елиав, най-големият му брат, чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези няколко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!

Eliab, suo fratello maggiore, avendo udito Davide parlare a quella gente, s’accese d’ira contro di lui, e disse: "Perché sei sceso qua? E a chi hai lasciato quelle poche pecore nel deserto? Io conosco il tuo orgoglio e la malignità del tuo cuore; tu sei sceso qua per veder la battaglia?

А Давид каза: Какво съм направил сега? Това не си ли заслужава?

Davide rispose: "Che ho io fatto ora? Non era che una semplice domanda!"

После той се обърна от него към друг и каза същите думи, и народът му отговори със същия отговор както преди.

E, scostandosi da lui, si rivolse ad un altro, facendo la stessa domanda; e la gente gli diede la stessa risposta di prima.

И когато чуха думите, които Давид говори, разказаха на Саул и той изпрати за него.

Or le parole che Davide avea dette essendo state sentite, furono riportate a Saul, che lo fece venire.

И Давид каза на Саул: Нека не отпада сърцето на никого заради този! Слугата ти ще отиде и ще се бие с този филистимец.

E Davide disse a Saul: "Nessuno si perda d’animo a motivo di costui! Il tuo servo andrà e si batterà con quel Filisteo".

А Саул каза на Давид: Ти не си способен да отидеш срещу този филистимец, за да се биеш с него, защото ти си младеж, а той е войн от младостта си.

Saul disse a Davide: "Tu non puoi andare a batterti con questo Filisteo; poiché tu non sei che un giovanetto, ed egli è un guerriero fin dalla sua giovinezza".

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си и когато дойдеше лъв или мечка и отнесеше агне от стадото,

E Davide rispose a Saul: "Il tuo servo pascolava il gregge di suo padre; e quando un leone o un orso veniva a portar via una pecora di mezzo al gregge,

аз тръгвах след него и го убивах, и изтръгвах агнето от устата му; а когато се вдигаше срещу мен, го хващах за брадата, удрях го и го убивах.

io gli correvo dietro, lo colpivo, gli strappavo dalle fauci la preda; e se quello mi si rivoltava contro, io lo pigliavo per le ganasce, lo ferivo e l’ammazzavo.

Слугата ти е убивал и лъв, и мечка; и този необрязан филистимец ще бъде като един от тях, понеже хвърли позор върху войските на живия Бог.

Sì, il tuo servo ha ucciso il leone e l’orso; e questo incirconciso Filisteo sarà come uno di quelli, perché ha coperto d’obbrobrio le schiere dell’Iddio vivente".

И Давид каза: ГОСПОД, който ме избави от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме избави и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Иди и ГОСПОД да е с теб.

E Davide soggiunse: "L’Eterno che mi liberò dalla zampa del leone e dalla zampa dell’orso, mi libererà anche dalla mano di questo Filisteo". E Saul disse a Davide: "Va’, e l’Eterno sia teco".

Тогава Саул облече Давид с ризницата си и сложи бронзов шлем на главата му, и го облече в броня.

Saul rivestì Davide della sua propria armatura, gli mise in capo un elmo di rame, e lo armò di corazza.

И Давид препаса неговия меч над ризницата му и поиска да походи, защото не беше свикнал. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези доспехи, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

Poi Davide cinse la spada di Saul sopra la sua armatura, e cercò di camminare, perché non aveva ancora provato; ma disse a Saul: "Io non posso camminare con quest’armatura; non ci sono abituato". E se la tolse di dosso.

И взе тоягата си в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги сложи в овчарската торба, в чантата, която имаше, и прашката беше в ръката му; и се приближи към филистимеца.

E prese in mano il suo bastone, si scelse nel torrente cinque pietre ben lisce, le pose nella sacchetta da pastore, che gli serviva di carniera, e con la fionda in mano mosse contro il Filisteo.

Тогава филистимецът дойде и се приближи към Давид, а щитоносецът вървеше пред него.

Il Filisteo anch’egli si fe’ innanzi, avvicinandosi sempre più a Davide, ed era preceduto dal suo scudiero.

И когато филистимецът погледна и видя Давид, го презря, защото беше младеж, червенокос и хубав на вид.

E quando il Filisteo ebbe scorto Davide, lo disprezzò, perch’egli non era che un giovinetto, biondo e di bell’aspetto.

И филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш към мен с тояги? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

Il Filisteo disse a Davide: "Son io un cane, che tu vieni contro a me col bastone?" E il Filisteo maledisse Davide in nome de’ suoi dèi;

И филистимецът каза на Давид: Ела при мен и ще дам плътта ти на небесните птици и на полските зверове!

e il Filisteo disse a Davide: "Vieni qua ch’io dia la tua carne agli uccelli del cielo e alle bestie de’ campi".

Тогава Давид каза на филистимеца: Ти идваш към мен с меч, копие и стрели, а аз идвам към теб в Името на ГОСПОДА на Войнствата, Бога на израилевите войски, върху когото ти хвърли позор.

Allora Davide rispose al Filisteo: "Tu vieni a me con la spada, con la lancia e col giavellotto; ma io vengo a te nel nome dell’Eterno degli eserciti, dell’Iddio delle schiere d’Israele che tu hai insultato.

Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще ти взема главата. И днес ще дам труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите земни зверове, за да познае цялата земя, че има Бог в Израил;

Oggi l’Eterno ti darà nelle mie mani, e io ti abbatterò, ti taglierò la testa, e darò oggi stesso i cadaveri dell’esercito de’ Filistei agli uccelli del cielo e alle fiere della terra; e tutta la terra riconoscerà che v’è un Dio in Israele;

и за да познае цялото това множество, че ГОСПОД не избавя с меч или с копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в ръцете ни!

e tutta questa moltitudine riconoscerà che l’Eterno non salva per mezzo di spada né per mezzo di lancia; poiché l’esito della battaglia dipende dall’Eterno, ed egli vi darà nelle nostre mani".

И когато филистимецът тръгна и идваше, и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към войската, за да посрещне филистимеца.

E come il Filisteo si mosse e si fe’ innanzi per accostarsi a Davide, Davide anch’egli corse prestamente verso la linea di battaglia incontro al Filisteo;

И Давид бръкна с ръката си в торбата, взе от нея камък и го хвърли, и удари филистимеца в челото му; камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.

mise la mano nella sacchetta, ne cavò una pietra, la lanciò con la fionda, e colpì il Filisteo nella fronte; la pietra gli si conficcò nella fronte, ed ei cadde bocconi per terra.

Така Давид надви филистимеца с прашка и камък и удари филистимеца, и го уби; а в ръката на Давид нямаше меч.

Così Davide, con una fionda e con una pietra, vinse il Filisteo; lo colpì e l’uccise, senz’aver spada alla mano.

Тогава Давид изтича и застана над филистимеца, хвана меча му и го изтегли от ножницата му, и го уби, и отсече главата му с него. А когато филистимците видяха, че единоборецът им беше мъртъв, побягнаха.

Poi Davide corse, si gettò sul Filisteo, gli prese la spada e, sguainatala, lo mise a morte e gli tagliò la testa. E i Filistei, vedendo che il loro eroe era morto, si diedero alla fuga.

И израилевите и юдовите мъже станаха и нададоха вик, и преследваха филистимците до входа на долината и до портите на Акарон. И убитите от филистимците падаха по пътя за Саараим, чак до Гет и до Акарон.

E gli uomini d’Israele e di Giuda sorsero, alzando gridi di guerra, e inseguirono i Filistei fino all’ingresso di Gath e alle porte di Ekron. I Filistei feriti a morte caddero sulla via di Shaaraim, fino a Gath e fino ad Ekron.

И израилевите синове се върнаха от преследването на филистимците и разграбиха становете им.

E i figliuoli d’Israele, dopo aver dato la caccia ai Filistei, tornarono e predarono il loro campo.

А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Ерусалим, а оръжията му сложи в шатрата си.

E Davide prese la testa del Filisteo, la portò a Gerusalemme, ma ripose l’armatura di lui nella sua tenda.

И когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този младеж? А Авенир каза: Жива душата ти, царю — не зная.

Or quando Saul avea veduto Davide che andava contro il Filisteo, avea chiesto ad Abner, capo dell’esercito: "Abner, di chi è figliuolo questo giovinetto?" E Abner avea risposto: "Com’è vero che tu vivi, o re, io non lo so".

И царят каза: Попитай чий син е този младеж.

E il re avea detto: "Informati di chi sia figliuolo questo ragazzo".

И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе пред Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.

Or quando Davide, ucciso il Filisteo, fu di ritorno, Abner lo prese e lo menò alla presenza di Saul, avendo egli in mano la testa del Filisteo.

И Саул му каза: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Син съм на слугата ти, витлеемеца Есей.

E Saul gli disse: "Giovinetto, di chi sei tu figliuolo?" Davide rispose: "Sono figliuolo del tuo servo Isai di Bethlehem".