I Corinthians 13

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

Quand’io parlassi le lingue degli uomini e degli angeli, se non ho carità, divento un rame risonante o uno squillante cembalo.

И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

E quando avessi il dono di profezia e conoscessi tutti i misteri e tutta la scienza, e avessi tutta la fede in modo da trasportare i monti, se non ho carità, non son nulla.

И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

E quando distribuissi tutte le mie facoltà per nutrire i poveri, e quando dessi il mio corpo ad essere arso, se non ho carità, ciò niente mi giova.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

La carità è paziente, è benigna; la carità non invidia; la carità non si vanta, non si gonfia,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

non si comporta in modo sconveniente, non cerca il proprio interesse, non s’inasprisce, non sospetta il male,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

non gode dell’ingiustizia, ma gioisce con la verità;

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

soffre ogni cosa, crede ogni cosa, spera ogni cosa, sopporta ogni cosa.

Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

La carità non verrà mai meno. Quanto alle profezie, esse verranno abolite; quanto alle lingue, esse cesseranno; quanto alla conoscenza, essa verrà abolita;

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

poiché noi conosciamo in parte, e in parte profetizziamo;

но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

ma quando la perfezione sarà venuta, quello che è solo in parte, sarà abolito.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

Quand’ero fanciullo, parlavo da fanciullo, pensavo da fanciullo, ragionavo da fanciullo; ma quando son diventato uomo, ho smesso le cose da fanciullo.

Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

Poiché ora vediamo come in uno specchio, in modo oscuro; ma allora vedremo faccia a faccia; ora conosco in parte; ma allora conoscerò appieno, come anche sono stato appieno conosciuto.

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

Or dunque queste tre cose durano: fede, speranza, carità; ma la più grande di esse è la carità.