Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Dávid zsoltára. Uram! hívlak téged: siess én hozzám; figyelmezz szavamra, mikor hívlak téged.

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Mint jóillatú füst jusson elődbe imádságom, *s* kezem felemelése estvéli áldozat *legyen.*

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Tégy Uram závárt az én szájamra; őriztessed az én ajkaim nyílását!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Ne engedd szívemet rosszra hajlani, hogy istentelenül ne cselekedjem a gonosztevő emberekkel egybe; és ne egyem azoknak kedvelt ételéből!

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Ha igaz fedd engem: jól van az; ha dorgál engem: mintha fejem kenné. Nem vonakodik fejem, sőt még imádkozom is értök nyavalyájokban.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Ha sziklához paskoltatnak az ő bíráik, akkor hallgatják az én beszédeimet, mert gyönyörűségesek.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Mint a ki a földet vágja és hányja, úgy szóratnak szét csontjaik a Seol torkában.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

De az én szemeim, Uram Isten, rajtad csüggenek; hozzád folyamodom: ne oltsd el életemet!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Őrizz meg a tőrtől, a mit elém hánytak, és a gonosztevőknek hálóitól!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Essenek az álnokok saját tőreikbe; míg én egyben általmegyek!