Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Az éneklőmesternek; Dávidé. Azt mondja a balgatag az ő szívében: Nincs Isten. Megromlottak, útálatosságot cselekedtek; nincs, a ki jót cselekedjék.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Az Úr letekintett a mennyből az emberek fiaira, hogy meglássa, ha van-é értelmes, Istent kereső?

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Mindnyájan elhajlottak; egyetemben elromlottak, nincs, a ki jót cselekedjék, nincsen csak egy sem.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Nem tudják-é *ezt* mind a gonosztévők, a kik megeszik az én népemet, mintha kenyeret ennének, az Urat *pedig* segítségül nem hívják?

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Majd rettegnek rettegéssel, mert Isten az igaz nemzetséggel van!

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

A szegénynek tanácsát kicsúfoljátok, mert az Úr az ő bizodalma.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Vajha eljőne Sionból Izráelnek a szabadítás! Mikor az Úr visszahozza népének foglyait, Jákób örül majd és vigad Izráel.