Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Az éneklőmesternek, Dávid zsoltára. Uram, megvizsgáltál engem, és ismersz.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Te ismered ülésemet és felkelésemet, messziről érted gondolatomat.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Járásomra és fekvésemre ügyelsz, minden útamat jól tudod.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Mikor még nyelvemen sincs a szó, immár egészen érted azt Uram!

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Elől és hátul körülzártál engem, és fölöttem tartod kezedet.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Csodálatos előttem *e* tudás, magasságos, nem érthetem azt.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Hová menjek a te lelked elől és a te orczád elől hova fussak?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Ha a mennybe hágok fel, ott vagy; ha a Seolba vetek ágyat, ott is jelen vagy.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Ha a hajnal szárnyaira kelnék, és a tenger túlsó szélére szállanék:

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

Ott is a te kezed vezérelne engem, és a te jobbkezed fogna engem.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Ha azt mondom: A sötétség bizonyosan elborít engem és a világosság körülöttem éjszaka lesz,

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

A sötétség sem borít el előled, és fénylik az éjszaka, mint a nappal; a sötétség olyan, mint a világosság.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Bizony te alkottad veséimet, te takargattál engem anyám méhében.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

Magasztallak, hogy csodálatosan megkülönböztettél. Csodálatosak a te cselekedeteid! és jól tudja ezt az én lelkem.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Nem volt elrejtve előtted az én csontom, mikor titokban formáltattam és idomíttattam, *mintegy* a föld mélyében.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Látták szemeid az én alaktalan testemet, és könyvedben ezek mind be voltak írva: a napok is, a melyeken formáltatni fognak; holott egy sem volt még meg közülök.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

És nékem milyen kedvesek a te gondolataid, oh Isten! Mily nagy azoknak summája!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Számlálgatom őket: többek a fövénynél; felserkenek s mégis veled vagyok.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Vajha elvesztené Isten a gonoszt! Vérszopó emberek, fussatok el tőlem!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

A kik gonoszul szólnak felőled, *és nevedet* hiába veszik fel, a te ellenségeid.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Ne gyűlöljem-é, Uram, a téged gyűlölőket? Az ellened lázadókat ne útáljam-é?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Teljes gyűlölettel gyűlölöm őket, ellenségeimmé lettek!

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Vizsgálj meg engem, oh Isten, és ismerd meg szívemet! Próbálj meg engem, és ismerd meg gondolataimat!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

És lásd meg, ha van-e nálam a gonoszságnak valamilyen útja? és vezérelj engem az örökkévalóság útján!