Psalms 138

(По слав. 137) Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

Dávidé. Magasztallak téged teljes szívemből; énekkel áldlak az istenek előtt.

Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

Szent templomod felé hajolok, s magasztalom nevedet kegyelmedért és igazságodért; mert minden neveden felül felmagasztalád a te beszédedet.

В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

Mikor kiáltottam, meghallgattál engem, felbátorítottál engem, lelkemben erő *támadt.*

Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

Magasztal téged, Uram, e földnek minden királya, mikor meghallják szádnak beszédeit,

Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

És énekelnek az Úrnak útairól, mert nagy az Úr dicsősége!

Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

Noha felséges az Úr, mégis meglátja az alázatost, a kevélyt pedig távolról ismeri.

Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

Ha nyomorúságban vergődöm, megelevenítesz; ellenségeim haragja ellen kinyújtod kezedet, és a te jobbkezed megment engemet.

ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!

Elvégzi értem az Úr. Uram, a te kegyelmed örökkévaló: ne hagyd el a te kezeidnek alkotásait!