Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Szövetségre léptem szemeimmel, és hajadonra mit sem ügyeltem.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

És mi volt jutalmam Istentől felülről; vagy örökségem a Mindenhatótól a magasságból?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Avagy nem az istentelent illeti-é romlás, és nem a gonosztevőt-é veszedelem?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Avagy nem láthatta-é utaimat, és nem számlálhatta-é meg lépéseimet?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Ha én csalárdsággal jártam, vagy az én lábam álnokságra sietett:

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

Az ő igazságának mérlegével mérjen meg engem, és megismeri Isten az én ártatlanságomat!

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Ha az én lépésem letért az útról és az én lelkem követte szemeimet, vagy kezeimhez szenny tapadt:

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

Hadd vessek én és más egye meg, és tépjék ki az én maradékaimat gyökerestől!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Ha az én szívem asszony után bomlott, és leselkedtem az én felebarátomnak ajtaján:

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

Az én feleségem másnak őröljön, és mások hajoljanak rája.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Mert gyalázatosság volna ez, és birák elé tartozó bűn.

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

Mert tűz volna ez, a mely pokolig emésztene, és minden jövedelmemet tövestől kiirtaná.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Ha megvetettem volna igazát az én szolgámnak és szolgálómnak, mikor pert kezdtek ellenem:

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

Mi tevő lennék, ha felkelne az Isten, és ha meglátogatna: mit felelnék néki?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Nem az teremtette-é őt is, a ki engem teremtett anyám méhében; nem egyugyanaz formált-é bennünket anyánk ölében?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Ha a szegények kivánságát megtagadtam, és az özvegy szemeit epedni engedtem;

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

És ha falatomat egymagam ettem meg, és az árva abból nem evett;

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Hiszen ifjúságom óta, mint atyánál nevekedett nálam, és anyámnak méhétől kezdve vezettem őt!

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Ha láttam a ruhátlant veszni indulni, és takaró nélkül a szegényt;

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

Hogyha nem áldottak engem az ő ágyékai, és az én juhaim gyapjából fel nem melegedett;

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Ha az árva ellen kezemet felemeltem, mert láttam a kapuban az én segítségemet;

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

A lapoczkájáról essék ki a vállam, és a forgócsontról szakadjon le karom!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Hiszen *úgy* rettegtem Isten csapásától, és fensége előtt tehetetlen valék!

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Ha reménységemet aranyba vetettem, és azt mondtam az olvasztott aranynak: Én bizodalmam!

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Ha örültem azon, hogy nagy a gazdagságom, és hogy sokat szerzett az én kezem;

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Ha néztem a napot, mikor fényesen ragyogott, és a holdat, mikor méltósággal haladt,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

És az én szívem titkon elcsábult, és szájammal megcsókoltam a kezemet:

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

Ez is biró elé tartozó bűn volna, mert ámítottam volna az Istent oda fent!

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Ha örvendeztem az engem gyűlölőnek nyomorúságán, és ugráltam örömömben, hogy azt baj érte;

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

(De nem engedtem, hogy szájam vétkezzék azzal, hogy átkot kérjek az ő lelkére!)

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Ha nem mondták az én sátorom cselédei: Van-é, a ki az ő húsával jól nem lakott?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

(A jövevény nem hált az utczán, ajtóimat az utas előtt megnyitám.)

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Ha emberi módon eltitkoltam vétkemet, keblembe rejtve bűnömet:

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Bizony akkor tarthatnék a nagy tömegtől, rettegnem kellene nemzetségek megvetésétől; elnémulnék *és* az ajtón sem lépnék ki!

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

Oh, bárcsak volna valaki, a ki meghallgatna engem! Ímé, ez a végszóm: a Mindenható feleljen meg nékem; és írjon könyvet ellenem az én vádlóm.

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Bizony én azt a vállamon hordanám, és korona gyanánt a fejemre tenném!

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Lépteimnek számát megmondanám néki, mint egy fejedelem, úgy járulnék hozzá!

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Ha földem ellenem kiáltott és annak barázdái együtt siránkoztak;

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

Ha annak termését fizetés nélkül ettem, vagy gazdájának lelkét kioltottam:

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Búza helyett tövis teremjen és árpa helyett konkoly! Itt végződnek a Jób beszédei.