Psalms 139

(По слав. 138) За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

Pou chèf sanba yo. Se yon sòm David. Seyè, ou sonde m', ou konnen ki moun mwen ye.

Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

Ou konnen lè m' chita, ou konnen lè m' kanpe. Ou rete byen lwen, ou konnen tou sa k'ap pase nan tèt mwen.

Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

Mwen te mèt ap mache, mwen te mèt kouche, ou wè m', ou konnen tou sa m'ap fè.

Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

Mwen poko menm louvri bouch mwen, ou gen tan konnen tou sa mwen pral di.

Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

Kote m' vire, ou la bò kote m', w'ap pwoteje m' ak pouvwa ou.

Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

Konesans ou genyen yo twòp pou mwen. Yo depase m', mwen pa konprann yo.

Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

Ki bò mwen ta ale pou m' pa jwenn ak ou? Ki bò mwen ta ale pou ou pa wè m' devan je ou?

Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

Si m' moute nan syèl la, se la ou ye. Si m' desann kote mò yo ye a, ou la tou.

Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

Si m' vole ale bò kote solèy leve, osinon si m' al rete bò lòt bò lanmè,

дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

l'a ankò, w'ap toujou la pou mennen m', w'ap la pou pwoteje m'.

Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —

Si mwen di: -Bon! M' pral kache nan fènwa a. M' pral rete kote tout limyè mouri.

дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

Fènwa pa fè nwa pou ou. Lannwit klere kou lajounen pou ou. Kit li fènwa, kit li lajounen, se menm bagay pou ou.

Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

Wi, se ou ki fòme tout pati nan kò m', se ou ki ranje yo byen ranje nan vant manman m'.

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

M'ap fè lwanj ou, paske ou pa manke fè bèl bagay. Tou sa ou fè se bèl bagay. Mwen konn sa byen.

Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

Ou te konnen tout zo nan kò m', depi lè m' t'ap fòme kote moun pa t' ka wè a, depi lè ou t'ap travay mwen ak ladrès nan fon tè a.

Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

Depi anvan m' te fèt, tout lavi m' te devan je ou. Tou sa mwen tapral fè te deja ekri nan liv ou, anvan menm mwen te fè yo.

Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

Bondye, sa ki nan tèt ou twò difisil pou m' konprann, lèfini yo anpil!

Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Si m' ta vle konte yo, yo ta pi plis pase grenn sab ki bò lanmè. Si m' ta janm rive fin konte yo, mwen p'ap pi konnen ou pase sa.

О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

Bondye, si ou ta vle touye mechan yo! Si ou ta vle fè ansasen yo manyè kite m' an repo!

Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

Yo anba chal! Y'ap revòlte kont ou. Y'ap pale ou mal.

Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

Seyè, kouman ou ta vle pou m' pa rayi moun ki rayi ou yo! Kouman ou ta vle pou m' pa gen degoutans pou moun k'ap leve dèyè ou yo?

Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

Mwen pa manke rayi yo. Mwen konsidere yo tankou lènmi m'.

Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

Sonde m', Bondye! Wè tou sa ki nan kè m'! Fouye m'! Wè tou sa ki nan lide m'!

И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

Gade wè si m' sou yon move chemen. Mennen m' sou chemen ki la pou tout tan an.