Psalms 123

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Se yon chante pou yo chante lè y'ap moute lavil Jerizalèm. Ou menm ki chita sou fotèy ou nan syèl la ap gouvènen, se bò kote ou mwen leve je mwen.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Menm jan domestik la ap gade sou mèt li, menm jan sèvant la ap gade sou metrès li, se konsa m'ap gade sou Seyè a, Bondye nou an, jouk l'a gen pitye pou nou.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

Gen pitye pou nou, Seyè, gen pitye pou nou, paske nou sibi kont nou anba moun k'ap meprize nou yo.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

Moun ki alèz yo pase nou nan kont betiz. Moun k'ap gonfle lestonmak yo sou moun ap foule nou anba pye yo.