Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

Jòb tanmen pale ankò, li di:

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

-Ki moun ki va fè m' viv tan lontan an, lè Bondye t'ap voye je sou mwen an?

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

Lè sa a, Bondye te toujou la avèk mwen. Limyè li te klere anwo tèt mwen, li t'ap moutre m' kote pou m' mete pye m' nan fènwa a.

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

Nan tan sa a, tout zafè m' t'ap mache byen. Bondye te zanmi m'. Li t'ap pwoteje kay mwen.

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

Bondye ki gen tout pouvwa a te toujou la avèk mwen. Mwen t'ap viv nan mitan tout pitit gason m' yo.

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Bèf ak kabrit mwen yo te konn bay anpil lèt. Pye oliv mwen yo te donnen menm nan tè wòch.

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

Lè mwen parèt pòtay lavil la, lè mwen pran plas mwen nan mitan chèf fanmi yo,

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

wè yo wè m', jenn gason yo mete kò yo sou kote, granmoun yo leve kanpe pa respè pou mwen.

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

Notab yo sispann pale, yo fèmen bouch yo.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Ata chèf yo pa ka pale ankò! Lang yo vin lou nan bouch yo.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

Tout moun ki te wè m' t'ap mache fè lwanj mwen, tout moun ki te tande m' te kontan avè m'.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Mwen lonje men bay pòv malere ki nan ka ansanm ak timoun san papa ki san sekou.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Moun ki te nan pi gwo mizè t'ap fè lwanj mwen. Mwen te fè kè vèv yo kontan.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Mwen te toujou fè sa ki dwat. Mwen pa t' janm nan patipri.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

Se mwen ki te wè pou avèg yo. Se mwen ki te mache pou kokobe yo.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Mwen te yon papa pou pòv malere yo. Mwen te kanpe pou defann kòz etranje yo.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Mwen te kraze pouvwa malveyan yo. Mwen sove moun ki te anba men yo.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Mwen t'ap di nan kè m': M'a viv kont viv mwen. M'a mouri sou kabann mwen ak kè poze.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Mwen te tankou yon pyebwa plante bò larivyè. Sou tout branch li yo se lawouze.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Moun pa ta janm sispann fè lwanj mwen. Mwen t'ap toujou gen tout fòs mwen sou mwen.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Lè m'ap pale, tout moun fèmen bouch yo. Yo louvri zòrèy yo, y'ap tann konsa konsèy m'ap bay.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

Pawòl mwen tonbe nan kè yo tankou grenn lapli. Lè m' fin pale, pesonn pa gen anyen pou di ankò.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Yo t'ap tann mwen pale tankou tè sèk k'ap tann lapli. Yo rete bouch louvri pou ranmase sa m'ap di.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Lè yo dekouraje, mwen fè yon ti ri ak yo. Sa te kont pou remoute kouraj yo.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Mwen te kanpe alatèt yo. Mwen mennen yo tankou yon wa k'ap mennen sòlda li yo. Mwen di yo sa pou yo fè. Mwen te ba yo kouraj lè yo nan lafliksyon.