Psalms 56

56:1

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

als die Philister ihn zu Gath ergriffen.] Sei mir gnädig, o Gott! denn es schnaubt nach mir der Mensch; den ganzen Tag mich befehdend, bedrückt er mich.

56:2

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

Es schnauben meine Feinde den ganzen Tag; denn viele befehden mich in Hochmut.

56:3

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

An dem Tage, da ich mich fürchte, vertraue ich auf dich.

56:4

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

In Gott werde ich rühmen sein Wort; auf Gott vertraue ich, ich werde mich nicht fürchten; was sollte das Fleisch mir tun?

56:5

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

Meine Worte verdrehen sie den ganzen Tag, alle ihre Gedanken sind wider mich zum Bösen.

56:6

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

Sie rotten sich zusammen, verstecken sich, sie beobachten meine Fersen, weil sie meiner Seele auflauern.

56:7

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

Sollte bei ihrem Frevel Rettung für sie sein? Im Zorn stürze nieder die Völker, o Gott!

56:8

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

Mein Umherirren zählst du. Lege in deinen Schlauch meine Tränen; sind sie nicht in deinem Buche?

56:9

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

Dann werden meine Feinde umkehren an dem Tage, da ich rufe; dieses weiß ich, daß Gott für mich ist.

56:10

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

In Gott werde ich rühmen das Wort, in Jehova werde ich rühmen das Wort.

56:11

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Auf Gott vertraue ich; ich werde mich nicht fürchten; was sollte der Mensch mir tun?

56:12

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

Auf mir, o Gott, sind deine Gelübde, ich werde dir Dankopfer entrichten.

56:13

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

Denn du hast meine Seele vom Tode errettet, ja, meine Füße vom Sturz, um zu wandeln vor dem Angesicht Gottes im Lichte der Lebendigen.