Psalms 65

(По слав. 64) За първия певец. Псалм на Давид. Песен. На Теб — мълчание и възхвала, Боже, в Сион, и на Теб ще се отдаде обещаното.

Au chef des chantres. Psaume de David. Cantique. Avec confiance, ô Dieu! on te louera dans Sion, Et l'on accomplira les voeux qu'on t'a faits.

Ти, който чуваш молитва, при Теб ще идва всяка плът.

O toi, qui écoutes la prière! Tous les hommes viendront à toi.

Беззакония ми надвиха; престъпленията ни — Ти ще ги простиш.

Les iniquités m'accablent: Tu pardonneras nos transgressions.

Блажен онзи, когото избираш и му даваш да се приближи, за да живее в Твоите дворове. Ще се наситим с благостта на дома Ти, на светия Ти храм.

Heureux celui que tu choisis et que tu admets en ta présence, Pour qu'il habite dans tes parvis! Nous nous rassasierons du bonheur de ta maison, De la sainteté de ton temple.

С разтърсващи неща Ти ще ни отговаряш в правда, Боже на спасението ни, Ти, упование на всички земни краища и на най-далечните морета,

Dans ta bonté, tu nous exauces par des prodiges, Dieu de notre salut, Espoir de toutes les extrémités lointaines de la terre et de la mer!

който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

Il affermit les montagnes par sa force, Il est ceint de puissance;

който укротяваш бученето на моретата, бученето на вълните им и брожението на народите.

Il apaise le mugissement des mers, le mugissement de leurs flots, Et le tumulte des peuples.

И обитателите на краищата на земята се боят от Твоите знамения; Ти правиш да ликуват изходите на утрото и вечерта.

Ceux qui habitent aux extrémités du monde s'effraient de tes prodiges; Tu remplis d'allégresse l'orient et l'occident.

Посещаваш земята и я напояваш, изобилно я обогатяваш. Божията река е пълна с вода. Осигуряваш житото им, като така приготвяш земята:

Tu visites la terre et tu lui donnes l'abondance, Tu la combles de richesses; Le ruisseau de Dieu est plein d'eau; Tu prépares le blé, quand tu la fertilises ainsi.

напояваш изобилно браздите й, изглаждаш буците й, размекваш я с дъждове, благославяш поникналото от нея.

En arrosant ses sillons, en aplanissant ses mottes, Tu la détrempes par des pluies, tu bénis son germe.

Увенчаваш годината с благостта Си и от следите Ти капе тлъстина.

Tu couronnes l'année de tes biens, Et tes pas versent l'abondance;

Росят пасбищата на степта и хълмовете се опасват с ликуване.

Les plaines du désert sont abreuvées, Et les collines sont ceintes d'allégresse;

Ливадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, да, и пеят!

Les pâturages se couvrent de brebis, Et les vallées se revêtent de froment. Les cris de joie et les chants retentissent.