Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

Le sort de l'homme sur la terre est celui d'un soldat, Et ses jours sont ceux d'un mercenaire.

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

Comme l'esclave soupire après l'ombre, Comme l'ouvrier attend son salaire,

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

Ainsi j'ai pour partage des mois de douleur, J'ai pour mon lot des nuits de souffrance.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

Je me couche, et je dis: Quand me lèverai-je? quand finira la nuit? Et je suis rassasié d'agitations jusqu'au point du jour.

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

Mon corps se couvre de vers et d'une croûte terreuse, Ma peau se crevasse et se dissout.

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

Mes jours sont plus rapides que la navette du tisserand, Ils s'évanouissent: plus d'espérance!

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

Souviens-toi que ma vie est un souffle! Mes yeux ne reverront pas le bonheur.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

L'oeil qui me regarde ne me regardera plus; Ton oeil me cherchera, et je ne serai plus.

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

Comme la nuée se dissipe et s'en va, Celui qui descend au séjour des morts ne remontera pas;

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

Il ne reviendra plus dans sa maison, Et le lieu qu'il habitait ne le connaîtra plus.

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

C'est pourquoi je ne retiendrai point ma bouche, Je parlerai dans l'angoisse de mon coeur, Je me plaindrai dans l'amertume de mon âme.

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

Suis-je une mer, ou un monstre marin, Pour que tu établisses des gardes autour de moi?

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

Quand je dis: Mon lit me soulagera, Ma couche calmera mes douleurs,

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

C'est alors que tu m'effraies par des songes, Que tu m'épouvantes par des visions.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

Ah! je voudrais être étranglé! Je voudrais la mort plutôt que ces os!

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

Je les méprise!... je ne vivrai pas toujours... Laisse-moi, car ma vie n'est qu'un souffle.

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

Qu'est-ce que l'homme, pour que tu en fasses tant de cas, Pour que tu daignes prendre garde à lui,

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

Pour que tu le visites tous les matins, Pour que tu l'éprouves à tous les instants?

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

Quand cesseras-tu d'avoir le regard sur moi? Quand me laisseras-tu le temps d'avaler ma salive?

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

Si j'ai péché, qu'ai-je pu te faire, gardien des hommes? Pourquoi me mettre en butte à tes traits? Pourquoi me rendre à charge à moi-même?

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

Que ne pardonnes-tu mon péché, Et que n'oublies-tu mon iniquité? Car je vais me coucher dans la poussière; Tu me chercheras, et je ne serai plus.