Job 17

Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

Mon souffle se perd, Mes jours s'éteignent, Le sépulcre m'attend.

Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

Je suis environné de moqueurs, Et mon oeil doit contempler leurs insultes.

Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

Sois auprès de toi-même ma caution; Autrement, qui répondrait pour moi?

Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

Car tu as fermé leur coeur à l'intelligence; Aussi ne les laisseras-tu pas triompher.

Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

On invite ses amis au partage du butin, Et l'on a des enfants dont les yeux se consument.

Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

Il m'a rendu la fable des peuples, Et ma personne est un objet de mépris.

Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

Mon oeil est obscurci par la douleur; Tous mes membres sont comme une ombre.

Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

Les hommes droits en sont stupéfaits, Et l'innocent se soulève contre l'impie.

А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

Le juste néanmoins demeure ferme dans sa voie, Celui qui a les mains pures se fortifie de plus en plus.

Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

Mais vous tous, revenez à vos mêmes discours, Et je ne trouverai pas un sage parmi vous.

Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

Quoi! mes jours sont passés, mes projets sont anéantis, Les projets qui remplissaient mon coeur...

Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

Et ils prétendent que la nuit c'est le jour, Que la lumière est proche quand les ténèbres sont là!

Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

C'est le séjour des morts que j'attends pour demeure, C'est dans les ténèbres que je dresserai ma couche;

Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

Je crie à la fosse: Tu es mon père! Et aux vers: Vous êtes ma mère et ma soeur!

Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

Mon espérance, où donc est-elle? Mon espérance, qui peut la voir?

Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Elle descendra vers les portes du séjour des morts, Quand nous irons ensemble reposer dans la poussière.