Psalms 95

(По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

Tulkaat, veisatkaamme kiitosta Herralle, ja iloitkaamme meidän autuutemme turvalle!

Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

Tulkaamme hänen kasvoinsa eteen kiitoksella, ja riemuitkaamme hänelle lauluilla!

Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

Sillä Herra on suuri Jumala, ja suuri kuningas kaikkein jumalain ylitse.

В ръката Му са дълбините на земята и Негови — планинските височини.

Sillä hänen kädessänsä on kaikki, mitä maa kantaa, ja vuorten kukkulat ovat myös hänen.

Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

Sillä hänen on meri, ja hän on sen tehnyt, ja hänen kätensä ovat kuivan valmistaneet.

Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

Tulkaat, kumartakaamme ja polvillemme langetkaamme, ja maahan laskeukaamme Herran meidän Luojamme eteen!

Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

Sillä hän on meidän Jumalamme ja me hänen elatuskansansa, ja hänen kättensä lauma. Tänäpänä, jos kuulette hänen äänensä,

не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

Niin älkäät paaduttako sydämiänne, niinkuin Meribassa tapahtui, niinkuin kiusauksen päivänä korvessa,

когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

Kussa isänne minua kiusasivat, koettelivat minua, ja näkivät myös minun tekoni;

Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

Että minä neljäkymmentä ajastaikaa suutuin tähän kansaan, ja sanoin: se on senkaltainen kansa, jonka sydämet aina eksyä tahtovat, ja jotka minun tietäni ei tahtoneet oppia;

Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!

Joille minä vihoissani vannoin: ettei heidän pidä minun lepooni tuleman.