Psalms 56

56:1

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

Davidin kultainen kappale mykästä mettisestä muukalaisten seassa, kuin Philistealaiset käsittivät hänen Gatissa. Jumala, ole minulle armollinen; sillä ihmiset tahtovat minua niellä ylös: joka päivä he sotivat ja ahdistavat minua.

56:2

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

Minun kadehtiani tahtovat joka päivä minua niellä ylös; sillä moni sotii ylpiästi minua vastaan.

56:3

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

Kuin minä pelkään, niin minä toivon sinuun.

56:4

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Jumalassa minä kerskaan hänen sanaansa: Jumalaan minä toivon, en minä pelkää: mitä liha minun tekis?

56:5

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

Joka päivä he minun sanojani kääntelevät; kaikki heidän ajatuksensa ovat pahuuteen minua vastaan.

56:6

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

He pitävät yhtä, ja väijyvät, ja ottavat minun askeleistani vaarin, kuinka he minun sieluni käsittäisivät.

56:7

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

Pitäiskö heidän vääryydestänsä pääsemän? Syökse, Jumala, se kansa alas vihassas.

56:8

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

Sinä olet lukenut minun kulkemukseni: sinä panet minun kyyneleeni leiliis: eikö ne ole sinun kirjassas?

56:9

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

Silloin pitää viholliseni kääntämän heitänsä takaperin, sinä päivänä, kuin minä huudan: sen minä tiedän, ettäs minun Jumalani olet.

56:10

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

Jumalassa minä kerskaan hänen sanaansa: Herrassa minä kerskaan hänen sanaansa.

56:11

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Jumalaan minä toivon, en minä pelkää: mitä ihminen tekis?

56:12

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

Minä olen sinulle, Jumala, luvannut, minä tahdon sinua kiittää.

56:13

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

Sillä sinä olet pelastanut minun sieluni kuolemasta, minun jalkani lankeemisesta; että minä vaeltaisin Jumalan edessä eläväin valkeudessa.