Psalms 35

(По слав. 34) Псалм на Давид. Борй се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!

Davidin Psalmi. Riitele, Herra, riitaveljeini kanssa: sodi vihollisiani vastaan.

Вземи щит и броня и стани ми на помощ!

Tempaa kilpi ja keihäs, ja nouse minua auttamaan.

Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!

Sivalla ase ja suojele minua sortajiani vastaan: sano sielulleni: minä olen apus.

Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!

Häpiään ja pilkkaan tulkoon kaikki, jotka sieluani väijyvät: palatkoon takaperin ja nauruksi tulkoon, jotka minulle pahaa suovat.

Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!

Olkoon he niinkuin akanat tuulessa; ja Herran enkeli sysätköön heitä pois.

Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!

Heidän tiensä olkaan pimiä ja niljakas; ja Herran enkeli vainotkoon heitä.

Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.

Sillä he ovat ilman syytä verkkonsa virittäneet minua kadottaaksensa, ja ilman syytä ovat sielulleni kaivaneet haudan.

Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!

Tulkoon hänelle vaiva, jota ei hän tiedä, ja verkko, jonka hän viritti, käsittäköön hänen: siihen hän langetkoon.

А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.

Mutta minun sieluni iloitkoon Herrassa ja riemuitkaan hänen avustansa.

Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния — от грабителя му?

Kaikki minun luuni sanokaan: Herra, kuka on sinun vertaises? sinä joka päästät nöyrän väkevämmän käsistä, raadollisen ja köyhän raatelialtansa.

Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная.

Väärät todistajat astuvat edes, jotka minua niihin soimaavat, joista en mitään tiedä.

Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.

He tekevät minulle pahaa hyvästä, minulle mielikarvaudeksi.

А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми.

Mutta minä, kuin he sairastivat, puin säkin päälleni, vaivasin itsiäni paastolla, ja rukoilin sydämestäni;

Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.

Minä käytin itseni kuin he olisivat olleet minun ystäväni ja veljeni: niinkuin se joka äitiänsä murehtii, kävin minä kumarruksissa murhevaatteissa.

Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.

Mutta he iloitsevat minun vahingostani ja kokoontuvat: ontuvat myös kokoovat heitänsä havaitsematta minua vastaan, he repivät ja ei lakkaa.

Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.

Ulkokullattuin seassa, jotka leipäkyrsänkin tähden pilkkaavat, kiristävät he hampaitansa minun päälleni.

Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа — от лъвовете.

Herra, kuinka kauvan sinä tätä katselet? Päästä siis sieluni heidän hävityksestänsä, ja yksinäiseni nuorista jalopeuroista.

Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.

Minä kiitän sinua suuressa seurakunnassa; paljon kansan keskellä minä sinua ylistän.

Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.

Älä salli niiden iloita minusta, jotka syyttömästi minun viholliseni ovat, eli silmää iskeä, jotka minua ilman syytä vihaavat.

Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.

Sillä ei he puhu ystävällisesti, vaan etsivät vääriä syitä hiljaisia vastaan maan päällä,

Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!

Ja levittävät kitansa avaralta minua vastaan, ja sanovat: niin, niin: sen me mielellämme näemme.

ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!

Herra, sinä sen myös näet, älä siis vaiti ole: Herra, älä kaukana ole minusta.

Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!

Herää ja nouse katsomaan minun oikeuttani ja asiatani, minun Jumalani ja Herrani.

Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!

Herra minun Jumalani, tuomitse minua vanhurskautes jälkeen, ettei he riemuitsisi minusta.

Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!

Älä salli heidän sydämissänsä sanoa: niin, niin me tahdomme; ja älä anna heidän sanoa: me olemme hänen nielleet.

Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

Häväistäköön ja nauruksi joutukoon kaikki, jotka onnettomuudestani iloitsevat: puetettakoon häpiällä ja pilkalla, jotka itsiänsä minusta kerskaavat.

Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!

Iloitkaan ja riemuitkaan, jotka minun vanhurskauttani rakastavat, ja sanokaan aina: Herra olkoon suuresti kiitetty, joka suo palveliallensa rauhan.

И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

Ja minun kieleni puhuu sinun vanhurskauttas, ja kiittää sinua joka päivä.