Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

Davidin Psalmi, edelläveisaajalle, peurasta, jota varhain väijytään. Minun Jumalani, minun Jumalani! miksis minun hylkäsit? minä parun, vaan minun apuni on kaukana.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Minun Jumalani! päivällä minä huudan, ja et sinä vastaa, ja en yölläkään vaikene.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Sinä olet pyhä, joka asut Israelin kiitoksessa.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

Meidän isämme toivoivat sinuun: ja kuin he toivoivat, niin sinä vapahdit heitä.

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

Sinua he huusivat, ja vapahdettiin: sinuun he turvasivat, ja ei tulleet häpiään.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Mutta minä olen mato ja en ihminen, ihmisten pilkka ja kansan ylönkatse.

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

Kaikki, jotka minun näkevät, häpäisevät minua: he vääristelevät huuliansa ja päätänsä vääntelevät.

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

Hän valittaa Herralle, hän vapahtakoon hänen: hän auttakoon häntä, jos hän mielistyy häneen.

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Sillä sinä olet minun vetänyt ulos äitini kohdusta: sinä olit minun turvani, ollessani vielä äitini rinnalla.

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Sinun päälles minä olen heitetty äitini kohdusta: sinä olet minun Jumalani hamasta äitini kohdusta.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Älä ole kaukana minusta; sillä ahdistus on läsnä, ja ei ole auttajaa,

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Suuret mullit ovat minun piirittäneet, lihavat härjät kiertäneet minun ympäri.

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

Kitansa avasivat he minua vastaan, niinkuin raateleva ja kiljuva jalopeura.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Minä olen kaadettu ulos niinkuin vesi, ja luuni ovat kaikki hajoitetut: minun sydämeni on niinkuin salattu vedenvaha ruumiissani.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

Minun voimani on kuivettunut niinkuin kruusin muru, ja minun kieleni tarttuu suuni lakeen; ja sinä panet minun kuoleman tomuun.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Sillä koirat ovat minun piirittäneet: julmain parvi saartain lävistänyt kuin jalopeura käteni ja jalkani.

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

Minä lukisin kaikki minun luuni; mutta he katselivat ja näkivät ihastuksensa minusta.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

He jakavat itsellensä minun vaatteeni ja heittävät hameestani arpaa.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Mutta sinä, Herra, älä ole kaukana! minun väkevyyteni, riennä avukseni!

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Pelasta minun sieluni miekasta, ja ainokaiseni koirilta.

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Vapahda minua jalopeuran suusta, ja päästä minua yksisarvillisista.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Minä saarnaan sinun nimeäs veljilleni: minä ylistän sinua seurakunnassa.

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

Ylistäkäät Herraa te, jotka häntä pelkäätte: koko Jakobin siemen kunnioittakoon häntä, ja kavahtakoon häntä kaikki Israelin siemen!

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Sillä ei hän hyljännyt eikä katsonut ylön köyhän raadollisuutta, eikä kääntänyt kasvojansa hänestä pois; vaan kuin se häntä huusi, kuuli hän sitä.

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Sinua minä ylistän suuressa seurakunnassa: minä maksan lupaukseni heidän edessänsä, jotka häntä pelkäävät.

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

Raadolliset syövät ja ravitaan, ja jotka Herraa etsivät, pitää häntä ylistämän: teidän sydämenne pitää elämän ijankaikkisesti.

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Kaikki maailman ääret muistakaan ja kääntykään Herran tykö, ja kumartakaan sinun edessäs kaikki pakanain sukukunnat.

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

Sillä Herralta on valtakunta, ja hän vallitsee pakanoita.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

Kaikki lihavat maan päällä pitää syömän ja kumartaman, hänen edessänsä polviansa notkistaman kaikki, jotka tomussa makaavat ja jotka surussansa elävät.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Hänen pitää saaman siemenen, joka häntä palvelee: Herrasta pitää ilmoitettaman lasten lapsiin.

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

He tulevat ja hänen vanhurskauttansa saarnaavat syntyvälle kansalle, että hän sen tekee.