Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Davidin Psalmi, edelläveisaajalle. Tyhmät sanovat sydämessänsä: ei Jumalaa olekaan; ei he mitään kelpaa, ja ovat ilkiät menoissansa; ei ole joka hyvää tekee.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Herra katsoi taivaasta ihmisten lapsia, nähdäksensä, jos joku ymmärtäis eli etsis Jumalaa.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Mutta he ovat kaikki poikenneet pois, ja kaikki ovat kelvottomat: ei ole yksikään, joka hyvää tekee, ei ainoakaan.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Eikö siis kenkään pahointekiöistä sitä havaitse? jotka minun kansaani syövät niinkuin he söisivät leipää; vaan ei he rukoile Herraa.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Siellä he kovin pelkäsivät; sillä Jumala on läsnä vanhurskasten sukua.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Te häpäisette köyhän neuvon; mutta Jumala on hänen turvansa.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Oi jos apu tulis Israelille Zionista! sillä koska Herra päästää vangitun kansansa, niin Jakob iloitsee ja Israel riemuitsee.