Psalms 126

(По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Koska Herra päästää Zionin vangit, niin me olemme niinkuin unta näkeväiset.

Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни — с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

Silloin meidän suumme naurulla täytetään, ja kielemme on täynnä riemua; silloin sanotaan pakanoissa: Herra on suuria heidän kohtaansa tehnyt.

ГОСПОД извърши велики неща за нас! Изпълнихме се с радост.

Herra on suuria tehnyt meidän kohtaamme: siitä me olemme iloiset.

Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

Herra! käännä meidän vankiutemme, niinkuin virrat etelässä.

Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Jotka kyyneleillä kylvävät, ne ilolla niittävät.

Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.

He menevät matkaan ja itkevät, ja vievät ulos kalliin siemenen, ja tulevat riemulla, ja tuovat lyhteensä.