Psalms 122

(По слав. 121) Песен на изкачванията. На Давид. Зарадвах се, когато ми казаха: Да отидем в ГОСПОДНИЯ дом!

Davidin veisu korkeimmassa Kuorissa. Minä iloitsen niistä, jotka minulle sanovat: että me menemme Herran huoneeseen,

Краката ни стоят вътре в портите ти, Ерусалиме.

Ja että meidän jalkamme pitää seisoman sinun porteissas, Jerusalem.

Ерусалим е построен като здраво затворен в себе си град,

Jerusalem on rakennettu kaupungiksi, johon on tuleminen kokoon,

където се изкачват племената, племената на ГОСПОДА, според свидетелството на Израил, за да славят Името на ГОСПОДА.

Että sukukunnat astuisivat sinne ylös, Herran sukukunnat, Israelille todistukseksi, kiittämään Herran nimeä.

Защото там са поставени престоли за съд, престолите на Давидовия дом.

Sillä siellä ovat istuimet rakennetut tuomittaa, Davidin huoneen istuimet.

Молете се за мира на Ерусалим! Нека благоуспяват онези, които те обичат!

Toivottakaat Jerusalemille rauhaa: he menestyköön, jotka sinua rakastavat!

Мир да бъде в крепостите ти, благоденствие — в дворците ти!

Rauha olkoon sinun muureis sisällä, ja onni sinun huoneissas!

Заради братята си и приятелите си ще кажа сега: Мир да е в теб!

Minun veljieni ja ystäväini tähden minä toivotan nyt sinulle rauhaa!

Заради дома на ГОСПОДА, нашия Бог, ще търся доброто ти.

Herran meidän Jumalamme huoneen tähden etsin minä sinun parastas.