Psalms 120

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Minä huudan Herraa minun tuskissani, ja hän kuulee minun rukoukseni.

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Herra, pelasta minun sieluni valhettelevista suista ja vääristä kielistä?

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Mitä väärä kieli taitaa sinulle tehdä? ja mitä se taitaa toimittaa?

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Se on niinkuin väkevän terävät nuolet, niinkuin tuli katajissa.

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Voi minua, että minä olen muukalainen Mesekin seassa! minun täytyy asua Kedarin majain seassa.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Se tulee minun sielulleni ikäväksi, asua niiden tykönä, jotka rauhaa vihaavat.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.

Minä pidän rauhan, mutta kuin minä puhun, niin he sodan nostavat.