Psalms 112

(По слав. 111) Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди!

Halleluja! Autuas on, joka pelkää Herraa: joka hänen käskyjänsä sangen himoitsee.

Потомците му ще бъдат мощни на земята, поколението на праведните ще се благослови.

Hänen siemenensä on valtias maan päällä: hurskasten suku pitää siunatuksi tuleman.

Изобилие и богатства ще има в дома му и правдата му ще трае вечно.

Rikkaus ja runsaus on hänen huoneessansa, ja hänen vanhurskautensa pysyy ijankaikkisesti.

За праведните изгрява светлина в тъмнината; Той е милостив и състрадателен, и праведен.

Hurskaille koittaa valkeus pimeässä, armolliselta, laupiaalta ja vanhurskaalta.

Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда.

Hyvä ihminen on laupias ja mielellänsä lainaa, ja toimittaa asiansa toimellisesti.

Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века.

Sillä hän pysyy ijankaikkisesti: ei vanhurskas ikänä unhoteta.

Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА.

Koska rangaistus tulee, niin ei hän pelkää: hänen sydämensä uskaltaa lujasti Herran päälle.

Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си.

Hänen sydämensä on vahvistettu ja ei pelkää, siihenasti kuin hän näkee ilonsa vihollisistansa.

Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

Hän jakaa ja antaa vaivaisille: hänen vanhurskautensa pysyy ijankaikkisesti: hänen sarvensa korotetaan kunnialla.

Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине.

Jumalatoin näkee sen ja närkästyy: hän pureskelee hampaitansa ja nääntyy; sillä mitä jumalattomat halajavat, se tyhjäksi tulee.