Psalms 102

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Raadollisen rukous, kuin hän murheissansa on, ja valituksensa Herran eteen vuodattaa. Herra, kuule minun rukoukseni, ja anna minun huutoni tykös tulla!

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Älä kasvojas minulta peitä hädässä: kallista korvas minun puoleeni; koska minä sinua rukoilen, niin kuule pian minun rukoukseni.

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

Sillä minun päiväni ovat kuluneet niinkuin savu, ja minun luuni ovat poltetut niinkuin kekäle.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Minun sydämeni on lyöty ja kuivettunut niinkuin heinä, niin että minä myös unohdan leipäni syödä.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

Minun luuni tarttuvat lihaani huokauksestani.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Minä olen niinkuin ruovonpäristäjä korvessa: minä olen niinkuin hyypiä hävitetyissä kaupungeissa.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Minä valvon, ja olen niinkuin yksinäinen lintu katon päällä.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Joka päivä häpäisevät viholliseni minua, ja jotka minua syljeskelevät, vannovat minun kauttani.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

Sillä minä syön tuhkaa niinkuin leipää, ja sekoitan juomani itkulla,

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

Sinun uhkaukses ja vihas tähden, ettäs minun nostanut olet ja paiskannut maahan.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Minun päiväni ovat kuluneet niinkuin varjo, ja minä kuivetun niinkuin ruoho.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Mutta sinä, Herra, pysyt ijankaikkisesti, ja sinun muistos sukukunnasta sukukuntaan.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Nouse siis ja armahda Zionia; sillä aika on häntä armahtaa, ja aika on tullut.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

Sillä sinun palvelias halajavat sitä rakentaa, ja näkisivät mielellänsä, että hänen kivensä ja kalkkinsa valmiit olisivat,

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Että pakanat Herran nimeä pelkäisivät, ja kaikki kuninkaat maan päällä sinun kunniaas.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

Kuin Herra rakentaa Zionin, niin hän nähdään kunniassansa.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Hän kääntää itsensä hyljättyjen rukouksen puoleen, ja ei katso heidän rukoustansa ylön.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Se pitää kirjoitettaman tulevaisille sukukunnille, ja se kansa, joka luodaan, pitää kiittämän Herraa.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

Sillä hän katselee pyhästä korkeudestansa: Herra näkee taivaasta maan päälle,

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

Että hän kuulee vankein huokaukset, ja kirvoittaa kuoleman lapset;

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

Että he saarnaavat Herran nimeä Zionissa, ja hänen kiitostansa Jerusalemissa,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

Koska kansat ynnä kokoontuvat, ja valtakunnat, Herraa palvelemaan.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Hän nöyryyttää tiellä minun voimani: hän lyhentää minun päiväni.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Minä sanoin: minun Jumalani, älä minua ota pois keski-ijässäni: sinun ajastaikas pysyvät suvusta sukuun.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Sinä olet muinen maan perustanut, ja taivaat ovat sinun käsialas.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

Ne katoovat, mutta sinä pysyt: ne kaikki vanhenevat niinkuin vaate: ne muuttuvat niinkuin vaate, koska sinä heitä muuttelet.

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

Mutta sinä pysyt niinkuin sinä olet, ja sinun vuotes ei lopu.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Sinun palveliais lapset pysyvät ja heidän sikiänsä sinun edessäs menestyvät.