Psalms 10

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Miksis Herra niin kaukana seisot, ja tuskan ajalla sinus peität?

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Ylpeydessänsä jumalatoin vainoo köyhää: käsitettäköön he heidän juonissansa, joita he ajattelevat.

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Sillä jumalatoin itse kerskaa omaa mielivaltaansa: ahne siunailee itsiänsä, ja vihoittaa Herran.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

Jumalatoin on koria ja vihainen, ettei hän ketään tottele: ei hän Jumalaa olevankaan luule.

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Hänen tiensä menestyvät joka aika, sinun tuomios on kaukana hänestä: hän ylpeilee kaikkein vihollistensa edessä.

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Sillä hän puhuu sydämessänsä: en minä ikänä kukisteta, ei sukukunnasta sukukuntaan hätää ole.

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Jonka suu on täynnä kirouksia, kavaluutta ja viettelystä, hänen kielensä saattaa vaivan ja työn.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Hän istuu ja väijyy kartanoissa, murhataksensa salaa viatointa; hänen silmänsä palaa köyhän puoleen.

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

Hän väijyy salaa niinkuin jalopeura luolassansa, hän väijyy raadollista käsittääksensä, ja hän käsittää hänen, kuin hän tempaa sen verkkoihinsa.

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Hän paiskaa ja polkee alas, ja sysää köyhän väkivallalla maahan.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Hän sanoo sydämessänsä: Jumala on hänen unhottanut, ja verhonnut kasvonsa, ei hän ikänä näe.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Nouse, Herra! Jumala, ylennä kätes ja älä köyhää unohda.

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Miksi jumalatoin pilkkaa Jumalaa ja sanoo sydämessänsä: et sinä sitä tottele?

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Katso siis; sillä sinä näet tuskat ja surut, se on sinun käsissäs: sinuun köyhä itsensä luottaa, ja sinä olet orpolasten holhoja.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Särje jumalattoman käsivarsi, ja etsi pahan jumalattomuutta, niin ettei sitä enää löydettäisi.

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

Herra on kuningas aina ja ijankaikkisesti: pakanain pitää häviämän hänen maastansa.

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

Köyhäin halauksen sinä, Herra, kuulet: heidän sydämensä sinä vahvistat, että sinun korvas siitä ottaa vaarin;

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

Ettäs oikeuden saatat orvoille ja köyhille, ettei ihminen enää ylpeile heitä vastaan maan päällä.