Proverbs 5

Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

Poikani, ota vaari viisaudestani: kallista korvas oppiini,

за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

Ettäs pitäisit hyvän neuvon, ja sinun huules pitäis toimen.

Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът й е по-мек от маслинено масло,

Sillä porton huulet ovat niin kuin mesileipä, ja hänen kitansa liukkaampi kuin öljy;

но последствията й са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

Mutta viimeiseltä karvas kuin koiruoho, ja terävä kuin kaksiteräinen miekka.

Краката й слизат в смъртта, стъпките й водят към Шеол.

Hänen jalkansa menevät alas kuolemaan, ja hänen askeleensa joutuvat helvettiin.

За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата й са непостоянни, и ти не ги знаеш.

Ei hän käy kohdastansa elämän tielle: huikentelevaiset ovat hänen astumisensa, niin ettei hän tiedä, kuhunka hän menee.

И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

Niin kuulkaat nyt minua, lapseni, ja älkäät poiketko minun puheistani.

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата й,

Olkoon sinun ties kaukana hänestä, ja älä lähesty hänen hänen huoneensa ovea,

за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

Ettes antaisi kunniaas muukalaisille, ja vuosias julmille;

да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

Ettei muukalaiset ravittaisi sinun varastas, ja sinun työs olis toisen huoneessa,

а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

Ja sinä viimein huokaisit, koska elämäs ja hyvyytes tuhlannut olet,

и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

Ja sanoisit: voi! kuinka minä olen vihannut hyvää neuvoa, ja sydämeni on hyljännyt kurituksen!

и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

Ja en kuullut opettajani ääntä, enkä kallistanut korvaani opettajaini puoleen!

Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

Minä olen lähes kaikkeen pahuuteen joutunut, kaiken kansan ja seurakunnan keskellä.

Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

Juo vettä kaivostas, ja mitä lähteestäs vuotaa.

Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци — по улиците.

Anna luontolähtees vuotaa ulos, ja vesiojas kujille.

Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

Mutta pidä ne yksinäs, ja ei yksikään muukalainen sinun kanssas.

Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си —

Sinun kaivos olkoon siunattu, ja iloitse nuoruutes vaimosta.

любяща кошута и изящна сърна — нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

Se on suloinen niinkuin naaras hirvi, ja otollinen niinkuin metsävuohi: hänen rakkautensa sinua aina ravitkoon; ja iloita itseäs aina hänen rakkaudestansa.

И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

Poikani, miksis annat muukalaisen sinuas pettää, ja halajat vierasta syliä?

Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

Sillä Herran edessä ovat kaikkien ihmisten tiet, ja hän tutkii kaikki heidän askeleensa.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

Jumalattoman vääryys käsittää hänen, ja hänen syntinsä paulat ottavat hänet kiinni.

Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

Hänen pitää kuoleman, ettei hän antanut opettaa itsiänsä, ja suuressa tyhmyydessänsä tulee hän petetyksi.