Proverbs 17

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

Kuiva pala, siinä jossa rauha on, on parempi kuin huone teurasta täynnä riidassa.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Toimellinen palvelia hallitsee häpiällisiä lapsia, ja hän jakaa perintöä veljein välillä.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Niinkuin tuli koettelee hopian ja ahjo kullan, niin Herra tutkistelee sydämet.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Paha ottaa pahoista suista vaarin, ja petollinen kuuntelee mielellänsä vahingollista kieltä.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

Joka köyhää syljeskelee, se häpäisee Luojaansa; ja joka iloitsee toisen vahingosta, ei pääse rankaisematta.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

vanhain kruunu ovat lasten lapset, ja lasten kunnia ovat heidän isänsä.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Ei sovi tyhmäin puhua korkeista asioista, paljoa vähemmin päämiehen valhetella.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Jolla vara on lahja antaa, se on niinkuin kallis kivi: kuhunka hän itsensä kääntää, niin hän viisaana pidetään.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Joka syntiä peittää, se saattaa itsellensä ystävyyden; vaan joka asian ilmoittaa, se saattaa ruhtinaat eripuraisiksi.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

Sanat vaikuttavat enemmän toimellisen tykönä, kuin sata haavaa tyhmän tykönä.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Niskuri tosin etsii vahinkoa, vaan julma enkeli lähetetään häntä vastaan.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Parempi on kohdata karhua, jolta pojat ovat otetut pois, kuin hullua hulluudessansa.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Joka kostaa hyvän pahalla, ei hänen huoneestansa pidä pahuus luopuman.

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Riidan alku on niinkuin vewsi, joka itsensä leikkaa ulos: lakkaa riidasta ennenkuin sinä siihen sekaannut.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Joka jumalattoman hurskaaksi sanoo, ja joka vanhurskaan soimaa jumalattomaksi, ne molemmat ovat Herralle kauhistus.

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

Mitä tyhmä tekee kädessänsä rahalla, ettei hänellä ole sydäntä ostaa viisautta?

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Ystävä rakastaa ainian, ja veli tulee julki hädässä.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Se on tyhmä ihminen, joka kätensä taritsee, ja takaa lähimmäisensä.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Joka toraa rakastaa, se rakastaa syntiä; ja joka ovensa korottaa, se etsii onnettomuutta.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Häijy sydän ei löydä mitään hyvää; ja jolla paha kieli on, se lankee onnettomuuteen.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Joka tyhmän synnyttää, hänellä on murhe, ja tyhmän isällä ei ole iloa.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Iloinen sydän tekee elämän suloiseksi, vaan surullinen sydän kaivaa luut.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Jumalatoin ottaa mielellänsä salaisesti lahjoja, mutkataksensa lain teitä.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

Toimellinen mies laittaa itsensä viisaasti, vaan tyhmä heittelee silmiänsä sinne ja tänne.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Hullu popika on isänsä suru, ja äidillensä murhe, joka hänen synnyttänyt on.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Ei ole se hyvä, että vanhurskalle tehdään väärin, taikka että sitä ruhtinasta lyödään, joka oikein tuomitsee.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Toimellinen mies taitaa puheensa tallella pitää, ja taitava mies on kallis sielu.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.

Jos tyhmä vaiti olis, niin hän viisaaksi luettaisiin, ja toimelliseksi, jos hän suunsa pitäis kiinni.