Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Viisas vaimo rakentaa huoneensa, vaan hullu kukistaa sen teollansa.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Joka vaeltaa oikiaa tietä, se pelkää Herraa; mutta se, joka poikkee pois tieltänsä, ylönkatsoo hänen.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Tyhmän suussa on ylpeyden vitsa; vaan viisasten huulet varjelevat heitä.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Jossa ei härkiä ole, siinä seimet puhtaana ovat; vaan jossa juhdat työtä tekevät, siinä tuloa kyllä on.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Totinen todistaja välttää valhetta; vaan väärä todistaja rohkiasti valhettelee.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Pilkkaaja etsii viisautta, ja ei löydä; vaan toimelliset viisauden huokiasti saavat.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Mene pois tyhmän tyköä; sillä et sinä opi mitään häneltä.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Toimellisen viisaus on teistänsä ottaa vaarin; vaan tyhmäin hulluus on sula petos.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Tyhmä nauraa syntiä, mutta hurskasten välillä on hyvä suosio.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Koska sydän on murheellinen, niin ei auta ulkonainen ilo.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Jumalattomain huoneet kukistetaan, vaan jumalisten majat viheriöitsevät.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Monella on tie mielestänsä oikia, vaan viimeiseltä johdattaa se kuolemaan.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Naurun jälkeen tulee murhe, ja ilon perästä suru.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Tyhmälle tapahtuu laittamisensa jälkeen, vaan hyvä ihminen asetetaan hänen ylitsensä.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Taitamatoin uskoo kaikki, mutta ymmärtäväinen ottaa teistänsä vaarin.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Viisas pelkää ja karttaa pahaa, vaan tyhmä päätähavin menee.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Äkillinen ihminen tekee hullun töitä, ja kavala ihminen tulee vihattavaksi.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Taitamattomat perivät tyhmyyden; vaan se on toimellisten kruunu, että he toimellisesti tekevät.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Häijyn täytyy kumartaa hyviä, ja jumalattomat vanhurskasten porteissa.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Köyhää vihaavat hänen lähimmäisensäkin; vaan rikkaalla on monta ystävää.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Joka katsoo lähimmäisensä ylön. hän tekee syntiä; vaan autuas on se, joka viheliäistä armahtaa.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Jotka viekkaudessa vaeltavat, niiltä puuttuu; mutta jotka hyvää ajattelevat, niille tapahtuu hyvyys ja uskollisuus.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Jossa työtä tehdään, siinä kyllä on; vaan joka tyhjiin puheisiin tyytyy, siinä on köyhyys.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Viisasten rikkaus on heidän kruununsa, mutta tyhmäin hulluus on hulluus.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Uskollinen todistaja vapahtaa hengen, vaan väärä todistaja pettää.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Joka Herraa pelkää, hänellä on vahva linna, ja hänen lapsensa varjellaan.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Herran pelko on elämän lähde, että kuoleman nuora välttää taidetaan.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Koska kuninkaalla on paljo väkeä, se on hänen kunniansa; vaan koska vähä on väkeä, se tekee päämiehen kehnoksi.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Joka on pitkämielinen, se on viisas; vaan joka äkillinen on, se ilmoittaa tyhmyyden.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Leppyinen sydän on ruumiin elämä; vaan kateus on märkä luissa.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Joka köyhälle tekee väkivaltaa, hän laittaa hänen luojaansa; vaan joka armahtaa vaivaista, se kunnioittaa Jumalaa.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Pahuutensa tähden jumalatoin kukistetaan; vaan vanhurskas on kuolemassakin rohkia.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Toimellisen sydämessä lepää viisaus; mutta mitä tyhmäin mielessä on, se tulee ilmi.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Vanhurskaus korottaa kansan, vaan synti on kansan häpiä.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

Toimellinen palvelia on kuninkaalle otollinen; vaan häpiällistä palveliaa ei hän kärsi.