Job 4

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Ja Eliphas Temanilainen vastasi ja sanoi,

Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

Jos joku sinun kanssas rupeis puhumaan: mitämaks et sinä sitä kärsi; mutta kuka taitaa vaiti olla?

Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

Katso, sinä olet monta neuvonut, ja vahvistanut väsyneitä käsiä.

Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

Sinun puhees on ojentanut langenneita, ja vapisevaisia polvia vahvistanut.

А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

Mutta että se nyt tulee sinun päälles, niin sinä väsyit, ja että se lankesi sinun päälles, niin sinä peljästyit.

Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

Tämäkö on sinun (Jumalan) pelkos, sinun uskallukses, sinun toivos ja sinun vakuutes?

Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

Muistele nyt, kussa joku viatoin on hukkunut? eli kussa hurskaat ovat joskus hävinneet?

Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

Niinkuin minä kyllä nähnyt olen, ne jotka kyntävät vääryyden, ja onnettomuuden kylvävät, sitä he myös niittävät.

От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

He ovat Jumalan puhalluksen kautta kadonneet, ja hänen vihansa hengeltä hukatut.

Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

Jalopeuran kiljumus, ja julma jalopeuran ääni, ja nuorten jalopeurain hampaat ovat lovistetut.

Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

Vanha jalopeura hukkuu, ettei hänellä ole saalista; ja jalopeuran pojat hajoitetaan.

А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

Ja minun tyköni on tullut salainen sana; ja minun korvani on saanut vähäisen siitä.

Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

Kuin minä ajattelin yönäkyjä, kuin uni lankee ihmisten päälle,

ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

Niin pelko ja vavistus tuli minun päälleni, ja kaikki minun luuni peljätettiin;

Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

Ja henki meni minun sivuitseni; kaikki minun karvani nousivat ruumiissani.

Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

Silloin seisoi kuva minun silmäini edessä, jonka kasvoja en minä tuntenut; ja minä kuulin hiljaisen hyminän äänen:

Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

Kuinka on ihminen hurskaampi kuin JumaIa? eli joku mies puhtaampi kuin se, joka hänen tehnyt on?

Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

Katso, palveliainsa seassa ei löydä hän uskollisuutta ja enkeleissänsä löytää hän tyhmyyden:

а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

Kuinka enemmin niissä jotka asuvat savihuoneissa, niissä jotka ovat perustetut maan päälle, jotka toukkain tavalla murentuvat?

От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

Se pysyy aamusta ehtoosen asti, niin he muserretaan; ja ennenkuin he sen havaitsevat, he ijankaikkisesti hukkuvat.

Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Eikö heidän jälkeenjääneensä pois oteta? he kuolevat, vaan ei viisaudessa.