Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Ihminen, vaimosta syntynyt, elää vähän aikaa, ja on täynnä levottomuutta,

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Kasvaa niinkuin kukkanen, ja kaatuu; pakenee niinkuin varjo, ja ei pysy.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Ja senkaltaisen päälle sinä avaat silmäs, ja vedät minun kanssasi oikeuden eteen.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Kuka löytää puhtaan niiden seassa, kussa ei puhdasta ole?

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

Hänellä on määrätty aika, hänen kuukauttensa luku on sinun tykönäs: sinä olet määrän asettanut hänen eteensä, jota ei hän taida käydä ylitse.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Luovu hänestä, että hän sais levätä, niinkauvan kuin hänen aikansa tulee, jota hän odottaa niinkuin palkollinen.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Puulla on toivo, ehkä se hakattaisiin, että se uudistetaan, ja sen vesat kasvavat jälleen:

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

Ehkä sen juuret vanhenevat maassa, ja kanto mätänee mullassa,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Kuitenkin se versoo jälleen veden märkyydestä, ja kasvaa niinkuin se istutettu olis.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Mutta kussa ihminen on, koska hän kuollut, hukkunut ja pois on?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

Niinkuin vesi juoksee ulos merestä, ja oja kureentuu ja kuivettuu,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Niin on ihminen, kuin hän kuollut on, ei hän nouse: niinkauvan kuin taivas pysyy, ei he virkoo eikä herää unestansa.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

O jospa sinä minun hautaan kätkisit ja peittäisit minun, niinkauvan kuin vihas menis pois, ja asettaisit minulle määrän muistaakses minua.

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Luuletkos kuolleen ihmisen tulevan eläväksi jälleen? Minä odotan joka päivä niinkauvan kuin minä sodin, siihenasti että minun muutteeni tulee,

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Että sinä kutsuisit minua, ja minä vastaisin sinua, ja ettes hylkäisi käsialaas;

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Sillä sinä olet jo lukenut kaikki minun askeleeni: etkös ota vaaria minun synneistäni?

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Minun rikokseni olet sinä lukinnut lyhteesen, ja pannut kokoon minun vääryyteni.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Jos tosin vuori kaatuu ja katoo, ja vaha siirtyy sialtansa,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

Vesi kuluttaa kivet, ja virta vie maan pois, ja mitä sen päällä itse kasvaa: niin sinä myös ihmisen toivon kadotat.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Sinä olet häntä voimallisempi ijankaikkisesti, ja hänen täytyy mennä pois. Sinä muutat hänen kasvonsa, ja annat hänen mennä.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Ovatko hänen lapsensa kunnniassa, sitä ei hän tiedä, taikka ovatko he ylönkatseessa, sitä ei hän ymmärrä.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Kuitenkin niinkauvan kuin hän kantaa lihaa, täytyy hänen olla vaivassa, ja niinkauvan kuin hänen sielunsa on hänessä, täytyy hänen murhetta kärsiä.