Psalms 56

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

خدایا بر من رحم کن، زیرا دشمنانم به من حمله می‌کنند و پیوسته مرا عذاب می‌دهند.

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

تمام روز به من حمله می‌کنند و آنانی که با من می‌جنگند، بسیارند.

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

ای خداوند، هنگامی‌که می‌ترسم، به تو توکّل می‌کنم.

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

به خدا توکّل می‌کنم و نمی‌ترسم. او را به‌خاطر آنچه که انجام داده است شکر می‌کنم، پس انسان فانی به من چه می‌تواند بکند؟

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

دشمنانم تمام روز به فکر آزار من هستند و همیشه در پی آن هستند که راهی برای اذیّت من پیدا کنند.

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

آنها همه با هم در کمین هستند و پیوسته مراقب من می‌باشند تا مرا به قتل برسانند.

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

پس ای خدا، آنها را به‌خاطر شرارتشان مجازات کن و به غضب خود گرفتار فرما.

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

تو از پریشانی من آگاهی، حساب اشکهایم را داری آیا آنها در دفتر تو نوشته نشده‌اند؟

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

آن روزی که تو را صدا می‌کنم دشمنانم برمی‌گردند و می‌گریزند. یقین دارم که خداوند پشتیبان من است.

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

وعده‌های خدا را ستایش می‌کنم و او را شکر می‌کنم.

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

بر او توکّل می‌کنم و نخواهم ترسید. پس انسان فانی به من چه می‌‌تواند بکند؟

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

خدایا، نذرهای خود را به تو ادا خواهم کرد و از تو سپاسگزار هستم.

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

زیرا تو مرا از مرگ نجات دادی، و از نابودی رهانیدی تا در پرتو نور حیات که از جانب تو می‌تابد به حضور تو راه یابم.