Numbers 30

И Мойсей говори на началниците на племената на израилевите синове и каза: Това заповяда ГОСПОД:
موسی این دستورات را به رهبران طایفه‌های اسرائیل داد:
Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.
وقتی کسی برای خداوند نذر کند و یا تعهّدی نماید، نمی‌تواند پیمان خود را بشکند و باید به قولی که داده است، وفا کند.
И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си,
هرگاه دختری که هنوز، در خانهٔ پدر خود می‌باشد، برای خداوند نذر کند و یا تعهّدی نماید،
и баща й чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.
باید به پیمانی که کرده است، وفا نماید. مگر اینکه وقتی پدرش بشنود، او را باز دارد. در این صورت مجبور نیست که نذر خود را ادا نماید و خداوند او را می‌بخشد، چون پدرش او را بازداشته است. اگر پدرش در روزی که از نذری او باخبر شود چیزی نگوید، آنگاه دختر باید نذر خود را ادا نماید.
Но ако й забрани баща й в деня когато чуе, никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще й прости, понеже й е забранил баща й.
باید به پیمانی که کرده است، وفا نماید. مگر اینکه وقتی پدرش بشنود، او را باز دارد. در این صورت مجبور نیست که نذر خود را ادا نماید و خداوند او را می‌بخشد، چون پدرش او را بازداشته است. اگر پدرش در روزی که از نذری او باخبر شود چیزی نگوید، آنگاه دختر باید نذر خود را ادا نماید.
И ако се омъжи, докато обреците й са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,
اگر زنی پیش از ازدواج نذر کرده و یا نسنجیده تعهّدی کرده باشد
и мъжът й чуе и не й каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците й да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила.
و بعد‌‌‌اً شوهرش از نذر او آگاه شود و در همان روزی که شنید، به زن چیزی نگوید، نذر او به گردنش باقی می‌ماند.
Но ако й забрани мъжът й в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще й прости.
امّا اگر شوهرش او را از نذر و یا قولی که داده است منع کند، آنگاه مجبور نیست که نذر خود را ادا نماید و خداوند او را می‌بخشد، زیرا شوهرش با نذر او مخالفت کرده است.
Но обрекът на вдовица или разведена жена, всичко, с което е обвързала душата си, да остава в сила върху нея.
اگر زنی که بیوه است و یا طلاق داده شده باشد، نذر کند و یا تعهّدی نماید، باید به پیمان خود وفا کند.
Но ако една жена е направила обрек в дома на мъжа си или с клетва е обвързала душата си със задължение
هرگاه زنی ‌که شوهر کرده باشد و در خانهٔ شوهر خود نذر کند
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, и не й е забранил, тогава всичките й обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в сила.
و شوهرش آگاه شود و چیزی نگوید، باید نذر خود را ادا کند و هر تعهّدی که کرده است، باید آن را انجام دهد.
Но ако мъжът й ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й, няма да остане в сила; мъжът й ги е отменил и ГОСПОД ще й прости.
ولی اگر شوهرش از نذر او باخبر شود و مخالفت کند، در آن صورت نذر یا وعدهٔ او باطل می‌شود و خداوند او را می‌بخشد، چرا که شوهرش با نذر او مخالفت کرده است.
Мъжът й може да утвърди и мъжът й може да отмени всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й.
بنابراین شوهر او حق دارد که با نذر یا تعهّد او موافقت و یا مخالفت کند.
Но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките й задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.
امّا اگر شوهرش در روزی که از نذر او باخبر شود و سکوت کند، آنگاه باید به نذر و تعهّد خود وفا کند.
Но ако ги отмени по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейното беззаконие.
اگر شوهرش در اول چیزی نگوید و بعداً نذر او را باطل سازد، شوهرش مقصّر ادا نکردن نذر زن خود می‌باشد.
Това са наредбите, които ГОСПОД заповяда на Мойсей да се пазят между мъж и жена му и между баща и дъщеря му в младостта й, в бащиния й дом.
اینها دستوراتی است که خداوند در مورد ادای نذر یا تعهّد دختری که در خانهٔ پدر زندگی می‌کند، یا زنی که شوهر دارد، به موسی داد.