Numbers 16

А Корей, синът на Исаар, син на Каат, син на Леви, предприе, и с него Датан и Авирон, синовете на Елиав, и Он, синът на Фалет, Рувимови потомци,
روزی قورح پسر یصهار نوه قهات، از طايفهٔ لاوی با داتان و ابیرام پسران الیاب و اون پسر فالت، که هر سه از طایفهٔ رئوبین بودند همدست شده علیه موسی شورش کردند. در این توطئه دویست و پنجاه نفر از رهبران شناخته شده هم که از طرف مردم انتخاب شده بودند، شرکت داشتند.
и се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет мъже от израилевите синове, първенци на обществото, призованите на събранието, именити мъже.
روزی قورح پسر یصهار نوه قهات، از طايفهٔ لاوی با داتان و ابیرام پسران الیاب و اون پسر فالت، که هر سه از طایفهٔ رئوبین بودند همدست شده علیه موسی شورش کردند. در این توطئه دویست و پنجاه نفر از رهبران شناخته شده هم که از طرف مردم انتخاب شده بودند، شرکت داشتند.
Те се събраха против Мойсей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и ГОСПОД е сред тях. Защо вие се възвишавате над събранието на ГОСПОДА?
آنها پیش موسی و هارون رفته گفتند: «شما از حد خود تجاوز کرده‌اید! همهٔ قوم اسرائیل متعلّق به خداوند می‌باشند و خداوند با همهٔ ماست. پس چرا شما خود را برتر از قوم خداوند می‌شمارید؟»
А Мойсей, като чу това, падна на лицето си;
وقتی موسی سخنان آنها را شنید به خاک افتاد
и говори на Корей и на цялото му общество и каза: Утре ГОСПОД ще покаже кои са Негови и кой е свят, за да го остави да се приближи до Него. И когото Той избере, него ще остави да се приближи до Него.
و به قورح و همراهانش گفت: «فردا صبح خداوند به شما نشان می‌دهد که چه کسی به او تعلّق دارد و چه کسی مقدّس است و چه کسی را برگزیده است که به حضور او نزدیک شود.
Направете така: вземете си кадилници, Корей и цялото ти общество,
پس ای قورح، تو و همراهانت فردا صبح با منقلهای پر از آتش بیایید و در حضور خداوند در آنها بُخور دود کنید. آن وقت معلوم می‌شود که خداوند چه کسی را انتخاب کرده است. ای پسران لاوی، این شما هستید که حدّتان را نمی‌شناسید.»
и утре сложете в тях огън и сложете отгоре тамян пред ГОСПОДА; и когото ГОСПОД избере, той ще бъде свят. Стига ви толкова, левийци!
پس ای قورح، تو و همراهانت فردا صبح با منقلهای پر از آتش بیایید و در حضور خداوند در آنها بُخور دود کنید. آن وقت معلوم می‌شود که خداوند چه کسی را انتخاب کرده است. ای پسران لاوی، این شما هستید که حدّتان را نمی‌شناسید.»
И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, вие, синове на Леви:
موسی به قورح و همراهانش گفت:
Малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от израилевото общество и ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на ГОСПОДНАТА скиния и да стоите пред обществото, за да му служите;
«ای لاویان بشنوید. آیا به نظر شما این امر کوچک است که خدای اسرائیل شما را از بین تمام قوم اسرائیل برگزید و در خیمهٔ عبادت موظّف ساخت تا به او نزدیک شوید و برای خدمت به مردم آماده باشید؟
че направи теб и всичките ти братя, синовете на Леви, заедно с теб, да се приближавате при Него? И свещенството ли искате?
خداوند به تو و همهٔ لاویان این افتخار را بخشید و حال می‌خواهید کاهن هم باشید.
Така че ти и цялото ти общество сте се събрали против ГОСПОДА — защото кой е Аарон, че да роптаете против него?
شما با این کار، با خداوند مخالفت می‌کنید. گناه هارون چیست که شما از او شکایت می‌کنید؟»
И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, синовете на Елиав. А те отговориха: Няма да дойдем.
سپس موسی به داتان و ابیرام، پسران الیاب پیام فرستاد که بیایند، امّا آنها در جواب گفتند: «ما نمی‌آییم.
Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас?
آیا این کافی نبود که تو ما را از سرزمینی که در آن شیر و عسل جاری بود، بیرون آوردی تا در این بیابان از بین ببری و حالا می‌خواهی بر ما حکومت کنی؟
При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито пък си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извадиш ли очите на тези хора? Няма да дойдем!
تو هنوز ما را به سرزمین حاصلخیزی نیاورده‌ای و یا مزارع و تاکستانهایی برای ملکیّت خودمان به ما نداده‌ای. تو ما را فریب می‌دهی؟ ما نمی‌آییم.»
Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло!
موسی خشمگین شد و به خداوند گفت: «قربانی‌های ایشان را قبول مکن. من حتّی یک الاغ از آنها نگرفته‌‌ام و به هیچ‌کدام آنها آسیبی نرسانده‌ام.»
И Мойсей каза на Корей: Утре ти и цялото ти общество да се намерите пред ГОСПОДА — ти и те, и Аарон.
موسی به قورح گفت: «تو و دویست و پنجاه نفر همراهانت فردا صبح به حضور خداوند بیایید. هارون هم می‌آید.
И вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред ГОСПОДА всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон — всеки своята кадилница.
هر کدام یک منقل بیاورید، بُخور در آن گذاشته و بر قربانگاه تقدیم کنید. هارون هم با منقل خود حاضر می‌شود.»
И те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха отгоре и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон.
پس همگی منقلهای خود را آورده آتش روشن کردند و بُخور بر آنها گذاشتند و با موسی و هارون پیش دروازهٔ ورودی خیمهٔ عبادت ایستادند.
Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане. И ГОСПОДНАТА слава се яви на цялото общество.
بعد قورح تمام قوم اسرائیل را برضد موسی و هارون تحریک نمود و همه را در برابر دروازهٔ خیمهٔ عبادت جمع کرد. ناگهان حضور پرشکوه خداوند بر تمام قوم اسرائیل ظاهر شد.
И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:
خداوند به موسی و هارون فرمود:
Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг!
«از این مردم خود را جدا کنید، زیرا می‌خواهم همهٔ آنها را فوراً هلاک کنم.»
А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
امّا موسی و هارون به خاک افتادند و گفتند: «ای خدایی‌ که سرچشمه زندگی هستی، آیا به‌خاطر گناه یک نفر بر تمام قوم خشمگین می‌شوی؟»
А ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
خداوند به موسی فرمود:
Говори на обществото и им кажи: Отдръпнете се настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон!
«پس به قوم اسرائیل بگو که از چادرهای‌ قورح و داتان و ابیرام دور شوند.»
Тогава Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон, а израилевите старейшини отидоха след него.
آنگاه موسی با رهبران قوم، به طرف چادر داتان و ابیرام رفتند
И той говори на обществото и каза: Моля ви се, отстъпете от шатрите на тези безбожни мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове!
و به مردم گفت: «خواهش می‌کنم که از اطراف چادرهای این مردان شریر دور شوید و به مال و چیزهایی‌که متعلّق به ایشان است دست نزنید، مبادا به‌خاطر گناهان آنها شما هم هلاک شوید.»
И те се отдръпнаха настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон. А Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си с жените си и синовете си, и челядите си.
پس آنها از اطراف چادر‌های قورح و داتان و ابیرام دور شدند. داتان و ابیرام با زنان و فرزندان خود از چادر بیرون آمده جلوی در ایستادند.
И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си:
موسی گفت: «به این وسیله خواهید دانست که خداوند مرا فرستاده تا تمام این کارها را انجام بدهم و آنها را به ارادهٔ خود نکرده‌ام.
ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил.
اگر این مردم به مرگ طبیعی یا در اثر تصادف و یا مریضی بمیرند، در آن صورت خداوند مرا نفرستاده است.
Но ако ГОСПОД направи нещо ново — ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол — тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА.
امّا اگر خداوند چیز تازه‌ای به عمل آورد، زمین باز شود و اینها را با همهٔ مال و دارایی‌شان در خود فرو بَرَد و زنده به گور بروند، آن وقت می‌دانید که این مردان به خدا اهانت کرده‌اند.»
И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;
به مجرّدی که سخنان موسی تمام شد، زمین زیر پای قورح و داتان و ابیرام باز شد
земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.
و آنها را همراه با خانواده‌ها و هم‌دستان و همهٔ چیزهایی را که به آنها متعلّق بودند، در خود فروبرد.
Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.
به این ترتیب شکاف زمین بر آنها بسته شد و همگی با همهٔ دارایی خود زنده به گور شدند و از بین رفتند.
А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас!
سایر مردم اسرائیل که نزدیک آنها ایستاده بودند، فریاد برآورده، فرار کردند که مبادا زمین آنها را هم ببلعد.
И огън излезе от ГОСПОДА и пояде онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.
بعد آتشی از جانب خداوند فرود آمد و آن دویست و پنجاه نفری را که بُخور تقدیم می‌کردند، سوزاند.
И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
خداوند به موسی فرمود:
Кажи на Елеазар, сина на Аарон, свещеника, да прибере кадилниците отсред изгореното; а ти разпръсни огъня надалеч, защото са свети.
«به العازار، پسر هارون کاهن بگو که منقلها را از بین شعله‌های آتش بیرون بیاورد، چون وقف من شده‌اند، مقدّس می‌باشند.
Кадилниците на тези мъже, които съгрешиха против живота си — нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, защото те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са свети; и те ще бъдат за знамение на израилевите синове.
او باید خاکستر منقلهای برنزی این مردان را، که به قیمت جان خود گناه کردند، دور بریزد. بعد از منقلها ورقه‌‌های نازک بسازد، آنها را برای پوشش قربانگاه به کار بَرَد. این پوشش قربانگاه برای مردم اسرائیل خاطره‌ای عبرت‌انگیز خواهد بود.»
И свещеникът Елеазар прибра бронзовите кадилници, които изгорелите бяха принесли, и ги направиха на плочи за обковаване на олтара,
و العازار کاهن از منقلهای برنزی برای پوشش قربانگاه ورقه ساخت،
като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му — както ГОСПОД му говори чрез Мойсей.
تا قوم اسرائیل عبرت بگیرند و هیچ‌کسی به غیراز نسل هارون، جرأت نکند که در حضور خداوند بُخور بسوزاند و به همان بلایی گرفتار شود که بر سر قورح و پیروانش آمد. به این ترتیب دستوراتی ‌که خداوند به موسی داد، همه به انجام رسید.
А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!
ولی فردای آن روز قوم اسرائیل بار دیگر علیه موسی و هارون لب به شکایت گشودند و گفتند: «شما قوم خداوند را کشتید.»
Но когато обществото се беше събрало против Мойсей и Аарон, се обърнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и ГОСПОДНАТА слава се яви.
امّا وقتی‌که مردم برضد موسی و هارون جمع شدند، ناگهان دیدند که ابر خیمهٔ عبادت را دربرگرفته و حضور پرشکوه خداوند ظاهر شد.
И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
موسی و هارون رفتند و در برابر خیمهٔ عبادت ایستادند و خداوند به موسی فرمود:
И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
موسی و هارون رفتند و در برابر خیمهٔ عبادت ایستادند و خداوند به موسی فرمود:
Отдръпнете се отсред това общество и ще ги погубя в един миг! А те паднаха на лицата си.
«از این مردم دور شوید تا آنها را فوراً هلاک سازم.» امّا موسی و هارون در حضور خداوند به خاک افتادند.
И Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна!
موسی به هارون گفت: «منقل خود را بگیر و از آتش قربانگاه روی آن بریز و بر آن بُخور بریز و فوراً در بین مردم برو و برای ایشان کفّاره کن تا گناهانشان بخشیده شود، زیرا آتش خشم خداوند بر آنها شعله‌ور گردیده و بلا شروع شده است.»
И Аарон взе кадилницата, както беше казал Мойсей, и изтича сред събранието. И ето, язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.
هارون طبق دستور موسی عمل کرد و فوراً به میان مردم رفت و دید که بلا شروع شده بود، پس بُخور بر آتش نهاد و برای آنها کفّاره کرد.
И застана между мъртвите и живите и язвата престана.
او بین زندگان و مردگان ایستاد و بلا رفع شد.
Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин, освен онези, които умряха заради Корей.
علاوه بر آنانی که روز قبل با قورح هلاک شدند، چهارده هزار و هفتصد نفر دیگر نیز مردند.
И Аарон се върна при Мойсей при входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
وقتی بلا متوقّف شد، هارون نزد موسی به در خیمهٔ عبادت بازگشت.