Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.
صدای هیاهو را در کنار چاهها بشنوید!
که از پیروزی خداوند میگوید؛
پیروزی مردم اسرائیل!
سپس قوم خدا به طرف دروازههای شهر حرکت کردند.
Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.
مردان از افرایم به دنبال طایفهٔ بنیامین،
به طرف درّه آمدند،
فرماندهان از ماخیر و رهبران از زبولون،
И първенците на Исахар бяха с Девора — Исахар като Варак — спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.
رهبران یساکار با دبوره
و باراق به دشت آمدند.
امّا در بین طایفهٔ رئوبین نفاق بود
و شک داشتند که بیایند.
Не намират ли и не делят ли плячка — по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?
«حتماً غنیمت بسیار گرفته است و وقت زیادی لازم دارد تا آن را تقسیم کند.
یک یا دو دختر برای هر سرباز،
سیسرا برای خود لباسهای گرانقیمت
و برای ملکه، شال گردنهای نفیس خواهد آورد.»
Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.
خداوندا، همهٔ دشمنانت همچنین هلاک گردند.
امّا دوستدارانت، مانند آفتاب با قدرتِ تمام بدرخشند.
بعد از آن، مدّت چهل سال آرامش در آن سرزمین برقرار بود.