Song of Solomon 7

Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

Hvor skønne er dine Trin i Skoene, du ædelbårne! Dine Hofters Runding er som Halsbånd, Kunstnerhånds Værk,

Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

dit Skød som det runde Bæger, ej savne det Vin, dit Liv som en Hvededynge, hegnet af Liljer;

Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

dit Bryst som to Hjortekalve, Gazelletvillinger,

Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

din Hals som Elfenbenstårnet, dine Øjne som Hesjbons damme ved Bat-Rabbims Port, din Næse som Libanons Tårn, der ser mod Damaskus,

Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна — царят е вързан с къдриците ти.

Hovedet på dig som Karmel, dit Hoveds Lokker som Purpur; en Konge er fanget i Garnet.

Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

Hvor er du fager og yndig, du elskede, yndefulde!

Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти — на гроздове.

Som Palmen, så er din Vækst, dit Bryst som Klaser.

Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните й. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти — като ябълки,

Jeg tænker: Jeg vil op i Palmen, gribe fat i dens Stilke; dit Bryst skal være som Vinstokkens Klaser, din Næses Ånde som Æbleduft,

и устата ти като ароматно вино — което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

din Gane som ædel Vin, der liflig flyder ind i min Mund, glider over mine Læber og Tænder.

Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

Jeg er min Vens, og til mig står hans Attrå.

Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

Kom min Ven, vi vil ud på Landet, blive i Landsbyer Natten over;

Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете й, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

Vingårde søger vi årle, vi ser, om Vinstokken skyder, om Knopperne åbnes, Granattræet blomstrer. Der giver jeg dig min Kærlighed.

Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове — нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.

Kærlighedsæblerne dufter, for vor Dør er al Slags Frugt, ny og gammel tillige; til dig, min Ven, har jeg gemt dem.