Song of Solomon 2

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lilje

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Som en Lilje midt iblandt Torne er min Veninde blandt Piger.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Som et Æbletræ blandt Skovens Træer er min Ven blandt unge Mænd. I hans Skygge har jeg Lyst til at sidde, hans Frugt er sød for min Gane.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Til en Vinhal bragte han mig, hvor Mærket over mig er Kærlighed.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

Styrk mig med Rosinkager, kvæg mig med Æbler, thi jeg er syg af Kærlighed.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Hans venstre er under mit Hoved, hans højre tager mig i Favn.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Jeg besværger eder, Jerusalems Døtre, ved Gazeller og Markens Hjorte: Gør ikke Kærligheden Uro, væk den ikke, før den ønsker det selv!

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

Hør! Der er min Ven! Ja se, der kommer han i Løb over Bjergene, i Spring over Højene.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Min Ven er som en Gazel, han er som den unge Hjort. Se, nu står han alt bag vor Mur. Han ser gennem Vinduet, kigger gennem Gitteret.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Min Ven stemmer i og siger så til mig: Stå op, min Veninde, du fagre, kom!

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

Thi nu er Vinteren omme, Regntiden svandt, for hen,

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

Blomster ses i Landet, Sangens Tid er kommet, Turtelduens Kurren høres i vort Land;

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Figentræets Småfrugter svulmer, Vinstokken blomstrer, udspreder Duft. Stå op, min Veninde, du fagre, kom,

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

min Due i Fjeldets Kløfter, i Bjergvæggens Skjul! Lad mig skue din Skikkelse, høre din Røst, thi sød er din Røst og din Skikkelse yndig.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

Fang os de Ræve, de Ræve små,som hærger Vinen, vor blomstrende Vin!

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Min Ven er min, og jeg er hans,som vogter blandt Liljer;

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

til Dagen svales og Skyggerne længes, kom hid, min Ven, og vær som Gazellen, som den unge Hjort på duftende Bjerge!