Psalms 81

(По слав. 80) За първия певец. По Гитит. Псалм на Асаф. Пейте радостно на Бога, нашата сила, извикайте радостно към Бога на Яков!

(Til Sangmesteren. Al-haggittit. Af Asaf.) Jubler for Gud, vor Styrke, råb af fryd for Jakobs Gud,

Запейте песен и ударете тъпанчето, благозвучната арфа заедно с лирата!

istem Lovsang, lad Pauken lyde, den liflige Citer og Harpen;

Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.

stød i Hornet på Nymånedagen, ved Fuldmåneskin på vor Højtidsdag!

Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков.

Thi det er Lov i Israel, et Bud fra Jakobs Gud;

Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах.

han gjorde det til en Vedtægt i Josef, da han drog ud fra Ægypten, hvor han hørte et Sprog, han ikke kendte.

Облекчих рамото му от товара, ръцете му се освободиха от коша.

"Jeg fried hans Skulder for Byrden, hans Hænder slap fri for Kurven.

Ти извика в скръбта си, и Аз те избавих, отговорих ти с тайнствения глас на гърма, изпитах те при водите на Мерива. (Села.)

I Nøden råbte du, og jeg frelste dig, jeg svarede dig i Tordenens Skjul, jeg prøvede dig ved Meribas Vande. - Sela.

Слушайте, народе Мой, и ще засвидетелствам против вас! Израилю, ако Ме послушаш,

Hør, mit Folk, jeg vil vidne for dig, Israel, ak, om du hørte mig!

да няма сред теб чужд бог, да не се покланяш на някой чужд бог —

En fremmed Gud må ej findes hos dig, tilbed ikke andres Gud!

Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя — отвори широко устата си, и ще я напълня.

Jeg, HERREN, jeg er din Gud! som førte dig op fra Ægypten; luk din Mund vidt op, og jeg vil fylde den!

Но народът Ми не послуша гласа Ми, Израил не Ме искаше.

Men mit Folk vilde ikke høre min Røst, Israel lød mig ikke.

Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения.

Da lod jeg dem fare i deres Stivsind, de vandrede efter deres egne Råd.

О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми!

Ak, vilde mit Folk dog høre mig, Israel gå mine Veje!

Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противниците им.

Da kued jeg snart deres Fjender, vendte min Hånd mod deres Uvenner!

Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века.

Deres Avindsmænd skulde falde og gå til Grunde for evigt;

С най-тлъстата пшеница би ги хранил и с мед от скалата бих те наситил.

jeg nærede dig med Hvedens Fedme, mættede dig med Honning fra Klippen!"