Psalms 77

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

(Til Sangmesteren. Til Jedutun. Af Asaf. En Salme.) Jeg råber, højt til Gud, og han hører mig,

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

jeg søger Herren på Nødens Dag, min Hånd er om Natten utrættet udrakt, min Sjæl vil ikke lade sig trøste;

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

jeg ihukommer Gud og stønner, jeg sukker, min Ånd vansmægter. - Sela.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Du holder mine Øjne vågne, jeg er urolig og målløs.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Jeg tænker på fordums dage, ihukommer længst henrundne År;

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

jeg gransker om Natten i Hjertet, grunder og ransager min Ånd.

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Vil Herren bortstøde for evigt og aldrig mer vise Nåde,

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

er hans Miskundhed ude for stedse, hans Trofasthed omme for evigt og altid,

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

har Gud da glemt at ynkes, lukket sit Hjerte i Vrede? - Sela.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Jeg sagde: Det er min Smerte; at den Højestes højre er ikke som før.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Jeg kommer HERRENs Gerninger i Hu, ja kommer dine fordums Undere i Hu.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Jeg tænker på al din Gerning og grunder over dine Værker.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Gud, din Vej var i Hellighed, hvo er en Gud så stor som Gud!

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Du er en Gud, som gør Undere, du gjorde din Vælde kendt blandt Folkene,

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

udøste dit Folk med din Arm, Jakobs og Josefs Sønner. - Sela.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Vandene så dig, Gud, Vandene så dig og vred sig i Angst, ja Dybet tog til at skælve;

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Skyerne udøste Vand, Skyhimlens Stemme gjaldede, dine Pile for hid og did;

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

din bragende Torden rullede, Lynene oplyste Jorderig, Jorden bæved og skjalv;

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

din Vej gik midt gennem Havet, din Sti gennem store Vande, dine Fodspor kendtes ikke.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Du førte dit Folk som en Hjord ved Moses's og Arons Hånd.