Psalms 56

56:1

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

(Til sangmesteren. Al-jonat-elem-rehokim. Af David. En miktam, da filisterne greb ham i Gat.) Vær mig nådig Gud, thi Mennesker vil mig til livs, jeg trænges stadig af Stridsmænd;

56:2

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

mine Fjender vil mig stadig til Livs, thi mange strider bittert imod mig!

56:3

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

Når jeg gribes af Frygt, vil jeg stole på dig,

56:4

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

og med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord. Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan Kød vel gøre mig?

56:5

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

De oplægger stadig Råd imod mig, alle deres Tanker går ud på ondt.

56:6

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

De flokker sig sammen, ligger på Lur, jeg har dem lige i Hælene, de står mig jo efter Livet.

56:7

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

Gengæld du dem det onde, stød Folkene ned i Vrede, o Gud!

56:8

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

Selv har du talt mine Suk, i din Lædersæk har du gemt mine Tårer; de står jo i din Bog.

56:9

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

Da skal Fjenderne vige, den Dag jeg kalder; så meget ved jeg, at Gud er med mig.

56:10

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

Med Guds Hjælp skal jeg prise hans Ord, med HERRENs Hjælp skal jeg prise hans Ord.

56:11

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

Jeg stoler på Gud, jeg frygter ikke, hvad kan et Menneske gøre mig?

56:12

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

Jeg har Løfter til dig at indfri, o Gud, med Takofre vil jeg betale dig.

56:13

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

Thi fra Døden frier du min Sjæl, ja min Fod fra Fald, at jeg kan vandre for Guds Åsyn i Livets Lys.