Psalms 55

(По слав. 54) За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид. Дай ухо на молитвата ми, Боже, и не се крий от молбата ми!

(Til sangmesteren. Med strengespil. En maskil af David.) Lyt, o Gud, til min Bøn, skjul dig ej for min tryglen,

Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена

lå mig Øre og svar mig, jeg vånder mig i Klage,

от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.

jeg stønner ved Fjendernes Råb og de gudløses Skrig; thi Ulykke vælter de over mig, forfølger mig grumt;

Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.

Hjertet er angst i mit Bryst, Dødens Rædsler er faldet over mig.

Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

Frygt og Angst falder på mig, Gru er over mig.

И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина.

Jeg siger: Ak, havde jeg Vinger som Duen, da fløj jeg i Ly,

Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята. (Села.)

ja, langt bort vilde jeg fly og blive i Ørkenen. - Sela.

Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята.

Da søgte jeg skyndsomt Tilflugt for rivende Storm og Uvejr.

Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.

Herre, forvir og split deres Tungemål! Thi Vold og Ufred ser jeg i Byen;

Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него.

de går Rundgang Dag og Nat på dens Mure;

Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му.

Ulykke, Kvide og Vanheld råder derinde, Voldsfærd og Svig viger aldrig bort fra dens Torve.

Понеже не враг ми се присмива — тогава бих го понесъл — нито мразещият ме се е възвеличил против мен — тогава бих се скрил от него —

Det var ikke en Fjende, som hånede mig - det kunde bæres; min uven ydmygede mig ej - ham kunde jeg undgå;

а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.

men du, en Mand af min Stand, en Ven og fortrolig,

Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

og det skønt vi delte Samværets Sødme, vandrede endrægtelig i Guds Hus.

Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях.

Over dem komme Død, lad dem levende synke i Dødsriget! Thi der er Ondskab i deres Bolig, i deres Indre!

А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси.

Jeg, jeg råber til Gud, og HERREN vil frelse mig.

Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас.

Jeg klager og stønner ved Kvæld, ved Gry og ved Middag; min Røst vil han høre

Ще избави в мир душата ми от боя против мен; защото мнозина се бият с мен.

og udfri min Sjæl i Fred, så de ikke kan komme mig nær; thi mange er de imod mig.

Бог, който живее преди вековете, ще чуе и ще ги покори, (Села.) понеже нямат промяна, и не се боят от Бога.

Gud, som troner fra Fortids Dage, vil høre og ydmyge dem. - Sela. Thi der er ingen Forandring hos dem, og de frygter ikke for Gud.

Той протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си.

På Venner lagde han Hånd og brød sin Pagt.

Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове.

Glattere end Smør er hans Mund, men Hjertet vil Krig, blødere end Olie hans Ord, skønt dragne Sværd.

Възложи товара си на ГОСПОДА и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният.

Kast din Byrde på HERREN, så sørger han for dig, den retfærdige lader han ikke i Evighed rokkes.

Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

Og du, o Gud, nedstyrt dem i Gravens Dyb! Ej skal blodstænkte, svigefulde Mænd nå Hælvten af deres Dage. Men jeg, jeg stoler på dig!