Psalms 53

(По слав. 52) За първия певец. По Махалат. Маскил на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се и извършиха отвратително беззаконие; няма никой, който да върши добро.

(Til sangmestern. Al-mahalat. En maskil af David.) Dårerne siger i Hjertet: "Der er ingen Gud!" Slet og afskyeligt handler de, ingen gør godt.

Бог погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой да е разумен и да търси Бога.

Gud skuer ned fra Himlen på Menneskenes Børn for at se, om der findes en forstandig, nogen, der søger Gud.

Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един.

Afveget er alle, til Hobe fordærvet, ingen gør godt, end ikke een.

Нямат ли разум тези, които вършат грях, които изпояждат народа Ми, като че хляб ядат, и не призовават Бога?

Er de Udådsmænd da uden Forstand de, der æder mit Folk, som åd de Brød, og ikke påkalder Gud?

Тогава ги нападна голям ужас, без да има ужас; защото Бог разпръсна костите на онзи, който разполага стан против теб; ти си ги посрамил, защото Бог ги е отхвърлил.

Af Rædsel gribes de da, hvor ingen Rædsel var; thi Gud adsplitter din Belejres Ben; de bliver til Skamme, thi Gud forkaster dem.

О, дано да дойде спасението на Израил от Сион! Когато Бог върне народа Си от плен, ще ликува Яков, ще се развесели Израил.

Ak, kom dog fra Zion Israels Frelse! Når Gud vender sit Folks Skæbne, skal Jakob juble, Israel glædes.