Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

(En salme af David. Lehazkir.) HERRE, revs mig ej i din vrede, tugt mig ej i din Harme!

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Thi dine pile sidder i mig, din Hånd har lagt sig på mig.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Intet er karskt på min Krop for din Vredes Skyld, intet uskadt i mine Ledemod for mine Synders Skyld;

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

thi over mit Hoved skyller min Brøde som en tyngende Byrde, for tung for mig.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Mine Sår både stinker og rådner, for min Dårskabs Skyld går jeg bøjet;

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

jeg er såre nedtrykt, sorgfuld vandrer jeg Dagen lang.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Thi Lænderne er fulde af Brand, intet er karskt på min Krop,

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

jeg er lammet og fuldkommen knust, jeg skriger i Hjertets Vånde.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

HERRE, du kender al min Attrå, mit Suk er ej skjult for dig;

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

mit Hjerte banker, min Kraft har svigtet, selv mit Øje har mistet sin Glans.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

For min Plages Skyld flyr mig Ven og Frænde, mine Nærmeste holder sig fjert;

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

de, der vil mig til Livs, sætter Snarer, og de, der vil mig ondt, lægger Råd om Fordærv, de tænker Dagen igennem på Svig.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Men jeg er som en døv, der intet hører, som en stum, der ej åbner sin Mund,

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

som en Mand, der ikke kan høre, i hvis Mund der ikke er Svar.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Thi til dig står mit Håb, o HERRE, du vil bønhøre, Herre min Gud,

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

når jeg siger: "Lad dem ikke glæde sig over mig, hovmode sig over min vaklende Fod!"

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Thi jeg står allerede for Fald, mine Smerter minder mig stadig;

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

thi jeg må bekende min Skyld må sørge over min Synd.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

Mange er de, der med Urette er mine Fjender, talrige de, der hader mig uden Grund,

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

som lønner mig godt med ondt, som står mig imod, fordi jeg søger det gode.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

HERRE, forlad mig ikke, min Gud, hold dig ikke borte fra mig,

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

il mig til Hjælp, o Herre, min Frelse!