Psalms 35

(По слав. 34) Псалм на Давид. Борй се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!

(Af David.) HERRE, træt med dem, der trætter med mig, strid imod dem, der strider mod mig,

Вземи щит и броня и стани ми на помощ!

grib dit Skjold og dit Værge, rejs dig og hjælp mig,

Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!

tag Spyd og Økse frem mod dem, der forfølger mig, sig til min Sjæl: "Jeg er din Frelse!"

Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!

Lad dem beskæmmes og blues, som vil mig til Livs, og de, der ønsker mig ondt, lad dem rødmende vige,

Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!

de blive som Avner for Vinden, og HERRENs Engel nedstøde dem,

Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!

deres Vej blive mørk og glat, og HERRENs Engel forfølge dem!

Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.

Thi uden Grund har de sat deres Garn for mig, gravet min Sjæl en Grav.

Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!

Lad Undergang uventet ramme ham, lad Garnet, han satte, hilde ham selv, lad ham falde i Graven.

А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.

Min Sjæl skal juble i HERREN, glædes ved hans Frelse,

Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния — от грабителя му?

alle mine Ledemod sige: "HERRE, hvo er som du, du, som frelser den arme fra hans Overmand, den arme og fattige fra Røveren!"

Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная.

Falske Vidner står frem, de spørger mig om, hvad jeg ej kender til;

Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.

de lønner mig godt med ondt, min Sjæl er forladt.

А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми.

Da de var syge, gik jeg i Sæk, med Faste spæged jeg mig, jeg bad med sænket Hoved,

Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.

som var det en Ven eller Broder; jeg gik, som sørged jeg over min Moder, knuget af Sorg.

Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.

Men nu jeg vakler, glæder de sig, de stimler sammen, Uslinger, fremmede for mig, stimler sammen imod mig, håner mig uden Ophør;

Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.

for min Venlighed dænger de mig med Hån, de skærer Tænder imod mig.

Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа — от лъвовете.

Herre, hvor længe vil du se til? Frels dog min Sjæl fra deres Brøl, min eneste fra Løver.

Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.

Jeg vil takke dig i en stor Forsamling, love dig blandt mange Folk.

Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.

Lad ej dem, som med Urette er mine Fjender, glæde sig over mig, lad ej dem, som hader mig uden Grund, sende spotske Blikke!

Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.

Thi de taler ej Fred mod de stille i Landet udtænker de Svig;

Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!

de spærrer Munden op imod mig og siger: "Ha, ha! Vi så det med egne Øjne!"

ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!

Du så det, HERRE, vær ikke tavs, Herre, hold dig ej borte fra mig;

Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!

rejs dig, vågn op for min Ret, for min Sag, min Gud og Herre,

Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!

døm mig efter din Retfærd HERRE, min Gud, lad dem ikke glæde sig over mig

Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!

Og sige i Hjertet: "Ha! som vi ønsked!" lad dem ikke sige: "Vi slugte ham!"

Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

Til Skam og Skændsel blive enhver, hvem min Ulykke glæder; lad dem, der hovmoder sig over mig, hyldes i Spot og Spe.

Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!

Men de, der vil min Ret, lad dem juble og glæde sig, stadigen sige: "Lovet være HERREN, som under sin Tjener Fred!"

И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

Min Tunge skal forkynde din Retfærd, Dagen igennem din Pris.