Psalms 22

(По слав. 21) За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил — далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

(Til sangmesteren. Efter "morgenrødens hind". En salme af David.) Min Gud, min Gud, hvorfor har du forladt mig? Mit Skrig til Trods er Frelsen mig fjern.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

Min Gud, jeg råber om Dagen, du svarer ikke, om Natten, men finder ej Hvile.

Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

Og dog er du den hellige, som troner på Israels Lovsange.

На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

På dig forlod vore Fædre sig, forlod sig, og du friede dem;

Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

de råbte til dig og frelstes, forlod sig på dig og blev ikke til Skamme.

А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

Men jeg er en Orm og ikke en Mand, til Spot for Mennesker, Folk til Spe;

Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

alle, der ser mig, håner mig, vrænger Mund og ryster på Hovedet:

Упова се на ГОСПОДА — нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

"Han har væltet sin Sag på HERREN; han fri ham og frelse ham, han har jo Velbehag i ham."

Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

Ja, du drog mig af Moders Liv, lod mig hvile trygt ved min Moders Bryst;

На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

på dig blev jeg kastet fra Moders Skød, fra Moders Liv var du min Gud.

Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

Vær mig ikke fjern, thi Trængslen er nær, og ingen er der, som hjælper!

Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Stærke Tyre står omkring mig, Basans vældige omringer mig,

Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

spiler Gabet op imod mig som rovgridske, brølende Løver.

Излях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

Jeg er som Vand, der er udgydt, alle mine Knogler skilles, mit Hjerte er blevet som Voks, det smelter i Livet på mig;

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

min Gane er tør som et Potteskår til Gummerne klæber min Tunge, du lægger mig ned i Dødens Støv.

Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Thi Hunde står omkring mig, onde i Flok omringer mig, de har gennemboret mine Hænder og Fødder,

Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

jeg kan tælle alle mine Ben; med Skadefryd ser de på mig.

Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

Mine Klæder deler de mellem sig, om Kjortelen kaster de Lod.

Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

Men du, o HERRE, vær ikke fjern, min Redning, il mig til Hjælp!

Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

Udfri min Sjæl fra Sværdet, min eneste af Hundes Vold!

Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

Frels mig fra Løvens Gab, fra Vildoksens Horn! Du har bønhørt mig.

Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

Dit Navn vil jeg kundgøre for mine Brødre, prise dig midt i Forsamlingen:

Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

"I, som frygter HERREN, pris ham, ær ham; al Jakobs Æt, bæv for ham, al Israels Æt!

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Thi han foragtede ikke, forsmåede ikke den armes Råb, skjulte ikke sit Åsyn for ham, men hørte, da han råbte til ham!"

От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

Jeg vil synge din Pris i en stor Forsamling, indfri mine Løfter iblandt de fromme;

Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

de ydmyge skal spise og mættes; hvo HERREN søger, skal prise ham; deres Hjerte leve for evigt!

Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

Den vide Jord skal mærke sig det og omvende sig til HERREN, og alle Folkenes Slægter skal tilbede for hans Åsyn;

защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

thi HERRENs er Riget, han er Folkenes Hersker.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта — и никой не може да опази живота си.

De skal tilbede ham alene, alle Jordens mægtige; de skal bøje sig for hans Åsyn, alle, der nedsteg i Støvet og ikke holdt deres Sjæl i Live.

Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

Ham skal Efterkommeme tjene; om HERREN skal tales til Slægten, der kommer;

Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

de skal forkynde et Folk, der fødes, hans Retfærd. Thi han greb ind.