Psalms 17

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

(En bøn af David.) HERRE, hør en retfærdig Sag, lyt til min Klage lån Øre til Bøn fra svigløse Læber!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Fra dig skal min Ret udgå, thi hvad ret er, ser dine Øjne.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Prøv mit Hjerte, se efter om Natten, ransag mig, du finder ej Svig hos mig.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Ej synded min Mund, hvad end Mennesker gjorde; ved dine Læbers Ord vogted jeg mig for Voldsmænds Veje;

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

mine Skridt har holdt dine Spor, jeg vaklede ej på min Gang.

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Jeg råber til dig, thi du svarer mig, Gud, bøj Øret til mig, hør på mit Ord!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Vis, dig underfuldt nådig, du Frelser for dem, der tyr til din højre for Fjender!

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

Vogt mig som Øjestenen, skjul mig i dine Vingers Skygge

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

for gudløse, der øver Vold imod mig, glubske Fjender, som omringer mig;

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

de har lukket deres Hjerte med Fedt, deres Mund fører Hovmodstale.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

De omringer os, overalt hvor vi går, de sigter på at slå os til Jorden.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

De er som den rovgridske Løve, den unge Løve, der ligger på Lur.

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

Rejs dig, HERRE, træd ham i Møde, kast ham til Jorden, fri med dit Sværd min Sjæl fra den gudløses Vold,

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

fra Mændene, HERRE, med din Hånd, fra dødelige Mænd - lad dem få deres Del i levende Live! Fyld deres Bug med dit Forråd af Vrede, lad Børnene mættes dermed og efterlade deres Børn, hvad de levner!

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Men jeg skal i Retfærd skue dit Åsyn, mættes ved din Skikkelse, når jeg vågner.