Psalms 146

(По слав. 145) Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

Halleluja! Pris HERREN, min Sjæl!

Ще хваля ГОСПОДА докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

Jeg vil prise HERREN hele mit Liv, lovsynge min Gud, så længe jeg lever.

Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

Sæt ikke eders Lid til Fyrster, til et Menneskebarn, der ikke kan hjælpe!

Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

Hans Ånd går bort, han bliver til Jord igen, hans Råd er bristet samme Dag.

Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

Salig den, hvis Hjælp er Jakobs Gud, hvis Håb står til HERREN hans Gud,

който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

som skabte Himmel og Jord, Havet og alf, hvad de rummer, som evigt bevarer sin Trofasthed

който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

og skaffer de undertrykte Ret, som giver de sultne Brød! HERREN løser de fangne,

ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

HERREN åbner de blindes Øjne, HERREN rejser de bøjede, HERREN elsker de retfærdige,

ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а пътя на безбожните обръща.

HERREN vogter de fremmede, opholder faderløse og Enker, men gudløses Vej gør han kroget.

ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе — за всички поколения! Алилуя!

HERREN er Konge for evigt, din Gud, o Zion, fra Slægt til Slægt. Halleluja!